Тайната на Ботичели
- Автор: Фиорато Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайната на Ботичели». Краткое содержание книги:
— О, не. Беше самата любезност. Всъщност той първи започна да възхвалява този град.
— А се е вбесил, когато си изброила на един дъх, заедно, градовете Пиза, Неапол и Генуа?
— Точно така.
— Сигурна ли си?
— Разбира се!
Очите му пламнаха от вълнение.
— Три града! — изрече прегракнало. — Три града, които се занимават с едно и също нещо. Три девици, които играят един и същи танц. Дори ти самата го каза — изглеждат като едно и също момиче, нарисувано три пъти. Трите грации — три града. Морски сили. Лучана, ти успя! — извика и ме завъртя във вихрен танц. Бях толкова горда със себе си, че почти не си дадох сметка как той за първи път ме нарича по име. — Градове! — повтори натъртено. — Всичките са градове! Значи всички фигури на тази картина символизират някакво място, някакъв град!
Кръвта заби в ушите ми. Вече не се чувствах уморена.
— А кои тогава са останалите градове?
— Не мога да знам. Засега. Но съм сигурен, че нещо се мъти! — Къдриците на брат Гуидо щръкнаха от главата му като на ангел на мрака. Очите му бяха като син огън.
— Но какво… — започнах.
— Война? Търговия? Скрито съкровище?
Този човек май съвсем се отнесе.
— Но съвсем скоро ще разберем! — отсече. — Можем да бъдем сигурни в едно — те смятат, че ние вече знаем. Именно затова попаднахме в тази ситуация.
Погледнах отново към трите красиви девици, танцуващи най-невинно под някакъв си свой странен такт, вечно въртящи се в своето грациозно трио.
— Но кой кой е? — изрекох, но почти на себе си. — Коя грация е Пиза, коя е Неапол, коя е Генуа?
Монахът огледа отново картината, малко поуспокоен.
— Нека огледаме внимателно — промърмори. — Какво забелязваме за тях? — Погледна ме косо. — Смея да допусна, че ти също имаш опит в танците, синьорина. Дори смятам, че танцуваш много грациозно и красиво. Забелязваш ли нещо особено в техните пози?
Той беше прав, разбира се. Аз действително съм отличен танцьор и съм танцувала под множество ритми в най-великите домове на Флоренция, преди да бъда отведена на горния етаж, за да танцувам под други ритми в леглото. Но дори и в тези домове нито веднъж не бях чувала подобни комплименти, затова сега бях длъжна да насоча цялото си внимание към Грациите.
— Ами… — започнах, — ръцете им изглеждат някак… странно.
— В какъв смисъл?
— Ами, знам три неща за дворцовите танци: Примо: Когато танцуваш в кръг, обикновено държиш ръцете си надолу, както е подобаващо за жена в компания. Обаче тук ръцете на две от тях са вдигнати високо, погледите им са насочени към ръцете, а самите ръце са извити странно над главите им по начин, който не би бил… ами… приличен в изисканото общество. — Почувствах се малко нелепо именно аз да говоря за приличие, защото със сигурност не съм такава, но пък фактът, че нямам маниери, не ми пречи да поназнайвам част от тях.
Секондо: При подобен танц в кръг и трите дами би трябвало да гледат в една и съща посока.
Брат Гуидо кимна бавно и отбеляза:
— Може би посланието е в ръцете. Погледът на лявата Грация е насочен към събраните ръце. Може би се опитват да ни кажат нещо, изобразяват някаква форма?
Аз се вторачих отново в този детайл и гледах ли, гледах, докато очите ми не се насълзиха. Монахът стори същото.
— Освен ако не се опитват да ни разкажат нещо за някаква патица или някакъв друг вид водни птици, ако ще и от това да зависи животът ми, не мога да видя друго в тези пръсти — промърморих, като разтрих очи.
— Може пък да изобразяват някакви букви? — допусна брат Гуидо, който вече бе твърде изтощен, за да схване бледия ми опит за шега. — Дали пък не изобразяват някаква буква? Ако не на арабски, то поне на кирилица, защото тук става въпрос за фигури от класическата древност.
Не се бях замисляла за букви — нито за арабски, нито за каквито и да било други, тъй като не мога да пиша. Затова реших да го оставя сам да тръгне по тази своя следа. А моето съзнание се зарея в безкрая, но само за да бъде върнато обратно с един неочакван въпрос:
— Каза, че знаеш три неща за танцуването. Какво е третото?
Брей, този човек бил голям бързак!
— Терцо: Погледът ти трябва да бъде сведен свенливо към земята. Никога не трябва да поглеждаш директно в очите на джентълмен, дори и да ти е партньор за съответния танц, и независимо от това какво възнамерявате да правите после. Въпреки това средната девица — посочих я, — докато двете й сестри си гледат ръцете, тя гледа директно към него! — И посочих с пръст наляво от нея, по посока на образа на Меркурий, игран в случая от синьор Ботичели.