Тайната на Ботичели
- Автор: Фиорато Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайната на Ботичели». Краткое содержание книги:
Но самият град Пиза, когато накрая стигнахме в него, се оказа нищо повече от бледо подобие на Флоренция — град, който с всяка следваща крачка, която ме отдалечаваше от него, заобичвах все повече и повече. Вече бях забравила за страха, убийствата и кръвта. Помнех единствено златните палати, топлите вани с розови листенца и горещата, солена храна за ненаситния ми стомах. Може да се каже, че буквално подложих на изпитание търпението на брат Гуидо, като непрекъснато хленчех и се оплаквах, и мърморех по време на цялото пътуване. Копелето се оказа доста издръжливо и дори не ме дари с удоволствието да се заяде с мен. Но когато наближихме града и аз започнах да сипя хули относно любимия му роден дом, забелязах, че отровата ми най-сетне прониква в съзнанието му. Вярно е, че съм кучка, но преди да ме осъдите, припомнете си, че бях изранена от седлото, нахапана от комарите, умираща от глад, замръзнала до мозъка на костите и напълно подгизнала. И не бях лягала с мъж вече пет дена. О, да, и бягах, за да отърва кожата.
Докато прекосявахме река Арно, чиято повърхност бушуваше от проливния дъжд, брат Гуидо издърпа качулката още по-ниско над главата си, за да се изолира ефективно от капките и най-вече от моите жалби. Обаче скоро се сети как да се справи се мен, като започна да дава един и същ дразнещ отговор на неизчерпаемите ми въпроси.
— Къде отиваме?
— Ще видиш.
— Къде е тази ваша прочута кула? Тази ли е? — посочих една рахитична, мръсна постройка, обкичена с мръсно бельо, очевидно очакващо да бъде изпрано от дъжда.
Сините очи на брат Гуидо проблеснаха, но не обърна внимание на обидата ми и пак отговори:
— Ще видиш.
— Е, градът ви определено си го бива! — продължих безмилостно. Думите ми бяха подкрепени от една твар, която обърна задника си към реката и изтърси там три огромни фъшкии. — И къде е тази ваша чудодейна архитектура?
— Ще видиш.
Методът му се оказа успешен. Осъзнах, че няма да изтръгна нищо друго от моя приятел монах, и млъкнах. Докато накрая стигнахме до огромна каменна стена с дъговидна порта. Над арката бе поставен огромен камък, върху който беше изрисуван герба на Медичите — шест големи топки в пръстен. Гербът ме изпълни със странното чувство, че съм си у дома. Ала ми предстоеше да видя нещо, което във Флоренция никога не бях виждала. Когато минахме под арката, брат Гуидо изрече една-единствена дума:
— Сега!
И вече наистина видях.
Когато излязохме от другия край на стената, дъждът внезапно спря, сякаш тя бе предназначена да гони и стихиите. Слънцето грейна и една величествена дъга се извиси над най-красивата гледка, която бях виждала в краткия си живот.
Мадонна!
Там, насред тъмнозелена морава, обсипана с диамантените капки на дъжда, се извисяваше една свещена троица от най-красивите постройки, които човек някога може да види. Слязох бавно от понито, зяпнала от удивление. Под яркото слънце бялата катедрала представляваше ослепителен мраморен палат, баптистерият — перфектно обработено кръгло бижу, увенчано с филигранна диадема. А най-фантастична от всичко бе камбанарията, приведена под невъзможен ъгъл. Прочутата кула достигаше до небето чрез етаж след етаж перфектно разположени арки, елегантни галерии и аркади в снежнобяло, които се издигаха спираловидно все по-нагоре и нагоре, докато достигнат облаците. Цялата тази постройка беше истинско чудо на равновесието и красотата. И когато с едно ухо дочух брат Гуидо да съобщава самодоволно, че всичко това се наричало „Кампо деи Мираколи“ — „полето на чудесата“, аз не можех да реагирам по никакъв друг начин, освен да кимна в знак на съгласие.
— Великолепно, нали? — възкликна той. Очевидно екстазът му не му позволяваше да се изрази достатъчно силно. — А след нея — посочи към дълга стена — е Композанто, гробището, перфектна правоъгълна обител, също съдържаща множество чудеса. Почвата за основите тук е донесена от Голгота, да, чак от Светите земи. — Бях си все така онемяла, докато крачехме между величествените постройки, обаче имах усещането, че той вече ми е простил поведението по време на пътя. Което той потвърди, като рече: — Е, Лучана, твоето безсъмнено благоговение компенсира предишната ти докачливост. Защото именно тук се крие истинската красота на моя град, за чието изграждане са били необходими три столетия. Казват, че това поле символизира нашето пътуване до Бога. Казват също така — продължи ентусиазирано приятелят ми, — че в баптистерия ни кръщават в нашата вяра, в катедралата я празнуваме, в гробищата очакваме възкресението и вечния живот, а чрез кулата — посочи високо — достигаме до божествените висини на Царството небесно.