Господар на желанието
- Автор: Макгрегър Кинли
- Серия: Братството на меча #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие романтические романы
Электронная книга - «Господар на желанието». Краткое содержание книги:
Никога не беше виждала очи като тези. Напомняха ѝ за стъклописен прозорец. Виж ти, имаше дори червено петънце в лявото му око, точно под зеницата.
Погледът му се изостри, точно по начина, по който и този на Тийодор, точно преди да се опита да я целуне.
Емили остана напълно неподвижна, едновременно разтревожена и изплашена, че и той може да се опита да го направи.
Лорд Дрейвън беше толкова едър в сравнение с нея, а никой никога не бе считал фигурата ѝ за незначителна.
Всъщност, баща ѝ беше едва инч по висок от нея, а тя едва достигаше до раменете на лорд Дрейвън.
Лек повей на вятъра помилва тъмните къдрици на косата му. Погледът му се спусна към устните ѝ и тя видя суровия глад в очите му. В този момент ѝ се прииска да почувства устните му върху своите, да вкуси същността на този мъж.
Бездиханна, тя облиза устни, в очакване на целувката му.
Главата му се наведе съвсем леко и той разтвори устни.
Точно когато беше сигурна, че ще я целуне, той се изправи рязко.
– Трябва да тръгвам – каза остро той и сложи книгата си под мишница.
Раздразнена от неговото отхвърляне, тя го гледаше как я заобикаля и поема към централната кула на замъка.
Емили постави ръце на устните си и го проследи с поглед как се отдалечава.
– Няма да бъде лесно – промърмори под носа си тя.
Как щеше да го накара да се влюби, ако той отказваше да стои близо до нея?
Обезкуражена, но не и обезсърчена, тя се отправи обратно към замъка.
Тъкмо влизаше, когато оръженосецът на Дрейвън почти връхлетя върху нея.
– Извинете ме, милейди – каза той. – Трябва да приготвя коня на Негова светлост.
Емили се намръщи, когато момъкът се спусна към конюшнята. Нейното смайване се удвои, когато влезе в залата и чу двама рицари да говорят.
– Мислех, че няма да се отправяме към Линкълн през следващите две седмици?
– Изглежда Рейвънсууд е променил намеренията си.
Другият рицар изръмжа леко.
– Изморих се от това пътуване. Току-що се върнахме от Лондон.
– Ако бях на твое място – каза другият рицар, с предупредителен тон в гласа си. – Нямаше да говоря толкова силно, за да не ме чуе той. В противен случай, ще си останеш на стража през следващите два месеца.
Те продължиха разговора си, докато минаваха покрай нея и излязоха през главната врата.
Преди да осъзнае какво става, тя чу гласа на Саймън от стълбите.
– Какво имаш предвид с това, че ще пътуваш за Линкълн?
– Знаеш, че кралят ми нареди...
– Но сега ли? – почти изрева Саймън.
– Сега е подходящ момент, като всеки друг – каза Дрейвън с нисък, почти смъртоносен тон.
Саймън изсумтя.
– Заради нея, нали?
Сърцето на Емили подскочи при думите му. Забърза към стената вътре в залата, притисна се към нея и се заслуша внимателно.
– Не бъди глупав – изръмжа Дрейвън. – Казах ти, че дамата не означава нищо за мен.
– Тогава защо избързваш с пътуването?
– Защото така искам.
– И защо така?
– Саймън, остави това. Тръгвам за Линкълн. Дамата е твоя грижа, докато се върна. Вярвам, че ще се погрижиш за нейната безопасност?
– Да, ще се погрижа. Но да знаеш, Дрейвън, не можеш да бягаш от нея вечно. Рано или късно, ще трябва да се върнеш.
Тя чу Дрейвън да спира точно от другата страна на стената, на която се бе опряла тя.
– Мислиш ли? Вярвам, че се подготвя кръстоносен поход в Нормандия. Може би...
– Хенри никога няма да те освободи от служба при него толкова дълго, че да отидеш на кръстоносен поход и ти много добре го знаеш.
– Ще бъдеш изненадан какво би направил кралят, ако го поискам от него.
Имаше няколко секунди мълчание, преди
Саймън да проговори отново.
– Добре тогава, отивай в Линкълн. Но да знаеш, никога не съм смятал, че ще доживея деня, в който ще те видя да отстъпваш заради нещо, а най-малко да се измъкваш заради жена.
Тя обърна глава и видя как Саймън крачи гневно към вратата и я затръшва. Скоро, след като вратата се затвори след него, тя чу приглушените думи на Дрейвън.
– А аз никога не съм мислел, че ще намеря жена, която да искам толкова отчаяно – въздъхна той, изпълнен с копнеж. – Красавице, ти си коварна примамка със смъртоносна кука, а тази риба няма друг избор, освен да избяга преди да бъде уловена.
Емили се притисна към стената, когато той се спусна по стъпалата и последва Саймън.
А аз никога не съм мислел, че ще намеря жена, която да искам толкова отчаяно.
За разлика от забележките на Тийодор, който постоянно се обръщаше към нея с подобни коментари, думите на Дрейвън бяха специални, заради това, че той никога не бе имал намерение друг да ги чуе. В нея се надигна непозната нежност. Такава, която не можеше да определи и не бе наистина сигурна защо я чувства.