Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

Онова, което повече разтревожи Чейс, бе следващият файл, озаглавен УАЙЛД, НИНА П. Но вниманието му бе бързо привлечено от нещо друго, което се появи на съседните монитори. Те бяха свързани с охранителните камери и показваха мраморното преддверие и четиримата униформени мъже, които предпазливо влязоха през страничната врата. Всичките бяха въоръжени.

— Опа!

— Какво?

— Дружинката се задава. Време е да си ходим. – София измъкна флашката и я прибра в чантата си, заедно с паспорта. На екрана единият от мъжете надникна в банята и реагира разтревожено при вида на изпадналия в безсъзнание Денг. – Предполагам, че вече няма да можем да си излезем спокойно оттук. Има ли друг изход?

София поклати глава.

— Само асансьора и аварийните стълбища. Можем да се качим на покрива и да вземем хеликоптера на Ричард…

— Ти можеш ли да го управляваш?

— Не.

— Нито пък аз.

Тя го погледна слисано.

— Мислех, че можеш!

— Има го в списъка ми с неща, които трябва да науча – изръмжа Чейс. Охранителите излязоха извън обхвата на камерата; той чу как вратата на другия край на апартамента се отваря. – Ти все още си жената на шефа. Няма да стрелят по теб.

— Може и да стрелят. Ами ако са им разказали за това, което се случи в операта, че съм ти помогнала?

— Довери ми се, когато те видят в този ти вид, това, което ще стреля, няма да са пистолетите им. Просто спечели няколко секунди. Тръгвай! – Той се снижи и се придвижи към съседната стая.

— Лейди София! – чу се мъжки глас от коридори. – Знаем, че сте вътре. Моля ви, излезте навън. Господин Юен поиска да ви заведем при него.

София се показа иззад една от висящите произведения на изкуството и погледна към четиримата мъже, които я чакаха. Те държаха пистолети в ръцете си, но не ги бяха насочили към нея. Тя дебнешком се приближи към тях, стъпваше бавно като манекенка, поклащайки съблазнително ханша си, облечена в яркочервената дреха. Това привлече вниманието поне на тримата от пазачите.

Четвъртият, обаче, беше професионалист. Той погледна предпазливо към съседните стаи.

— Къде е мъжът?

— Какъв мъж?

— Дошла сте тук с един мъж. Къде е той?

— Не знам. – Това беше чистата истина; тя изобщо не знаеше къде се беше пъхнал Чейс.

Охранителят заобиколи една от плоскостите и се приближи към нея. Останалите вървяха на няколко стъпки след него, от другата страна на висящата арт инсталация.

— Не искаме да ви нараняваме, но господин Юен ни каза да използваме сила, ако не ни сътрудничите. Къде е...

Отнякъде се чу шум.

Докато мъжете се оглеждаха, от съседната стая буквално излетя Чейс. Той беше скочил от една маса и протегнатите му ръце се заловиха за релсата, на която беше закачена инсталацията. Краката му ритнаха с всичка сила една от металните плоскости.