Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

Срещу него прииждаха коли, проблясваха фарове...

Чейс отново зави, обувката му застърга по земята. Мотопедът се заклати и едва не се преобърна, но той успя да си възвърне контрола над него точно навреме, за да успее да се измъкне изпод носа на една връхлитаща го кола. Предната й броня се закачи в ъгъла на дървената кутия и навсякъде се разхвърчаха трески.

— Господи! – изписка София. Чейс се бореше да задържи мотопеда изправен, докато лавираше между двете автомобилни колони. Чуваше скърцането на спирачки зад гърба си и гневните бибипкания на клаксони. Един бърз поглед в огледалото за обратно виждане на мотопеда му показа, че двете коли все още ги преследваха, като се движеха в лентата за насрещно движение.

Един блестящ фар му подсказа, че в преследването се е включил и мотоциклет. И то истински мотор, не някаква си скапана петдесеткубикова въшка, каквато караше той.

Колоната автомобили отново спря. Той погледна напред. Червен светофар, ново кръстовище. Пътят, по който се движеше той, пресичаше един много по-широк булевард, по който се движеха автобуси и камиони.

Над тротоара се виждаше един ярък цветен знак. Входът към станцията на метрото.

— Дръж се! – Той скочи върху спирачките и мотопедът целият се затресе, докато скоростта му рязко спадаше. Едната дръжка на кормилото одраска близката кола, чийто собственик се развика ядосано. Чейс не му обърна никакво внимание и подкара мотопеда между бавно движещите се автомобили, докара го до края на пътя и се качи на тротоара. Хората просто го гледаха невярващо и само се отместваха от пътя му, когато изведнъж осъзнаха, че той наистина възнамерява да кара по тротоара. Виещото бръмчене на мъничкия двигател на мотопеда отекваше всеки път, когато профучаваха край магазините, улиците на града бяха пълни дори и през нощта.

— Настигат ни! – предупреди го София. Движението от другата страна на улицата бе спряло заради светофара и сега преследвачите им можеха спокойно да ускорят.

Кръстовището се намираше точно пред тях, през него профучаваха коли. Входът на метрото зееше на ъгъла.

— Сега ще те разтресе! – предупреди Чейс. Той се изправи на стъпенките на мотопеда. София направи същото, като продължаваше да се държи за него.

Моторчето се разтресе цялото, когато Чейс го подкара надолу по бетонните стъпала към станцията на метрото. Пешеходците отскачаха от пътя им.

Мотопедът с трясък се приземи на равното. Чейс изкриви лице, когато бе запратен рязко върху тънко подплатената седалка, но потисна болката и започна да се провира между тълпата. Откри бутона на клаксона и го натисна. Звукът му бе също толкова дразнещ като този на двигателя, но свърши работа, защото накара хората да се отместват от пътя му.

За негово голямо облекчение точно пред тях се намираше рампата, която излизаше от другата страна кръстовището. Той даде газ и наду клаксона, за да си разчисти пътя.