Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

Чейс се вкопчи в дръжките. Мотопедът се наклони на другата страна и центробежната сила ги отхвърли в обратна посока. Чейс се бореше с управлението, опитвайки се да изправи мотопеда и да избегне сблъсъка в приближаващата се стена.

Щръкналото странично огледало се удари в зида, отчупи се и отлетя назад. Но самият мотопед се размина на милиметри от сблъсъка в стената.

Чейс успя да изправи мотопеда и даде газ. От двете му страни се издигаха стари сгради, абсолютен миш-маш от къщи и търговски обекти. Навсякъде по уличката бяха разхвърляни боклуци, празни кутии и кашони, а над нея висяха опънати въжета за простиране.

Единствените лампи светеха зад гърба му, пред него се протягаха дълги сенки. Чейс надникна през рамо назад, колата също беше направила завой и продължаваше да го преследва. Мотоциклетът префуча нагоре по улицата, очевидно с намерението да заобиколи и да го пресрещне на следващото кръстовище.

Чейс натисна педала за газта, но натоварен с двама пътници, мотопедът просто не можеше да се мери по скорост с колата. Двигателят й изръмжа зад гърба му…

Когато блъсна мотопеда отзад. София изпищя и дори Чейс не можа да се сдържи и изскимтя. Той овладя кормилото, но колата отново ги блъсна, този път по-силно. Капакът на дървената кутия се отвори и се залюля на пантите си.

— Какво има вътре? – изкрещя Чейс.

— Какво?

— В кутията! Има ли нещо в нея?

София се извърна да провери.

— Храна!

— Хвърли я по тях!

Той очакваше да го попита защо, но вместо това тя изпълни каквото й беше наредено и започнала замеря колата със съдържанието ма кутията. Хартиените пликове, пълни с ориз и юфка, се пръскаха при удара си в предното стъкло и го покриваха с плътен пласт храна.

Колата започна да изостава, защото шофьорът вече нямаше добра видимост. Чейс погледна назад. Чистачките бяха включени и размазваха храната по предното стъкло, но съвсем скоро всичко щеше да бъде изчистено.

Той отново се обърна напред и видя, че точно пред тях виси въже за простиране, а зад него уличката се стеснява много…

Мунициите на София свършиха.

— Еди!

— Дръж се! – Той протегна ръка точно когато мотопедът минаваше под въжето за простиране, отскубна една простряна риза от щипките и я метна над главата на София. Тя се приземи върху предното стъкло на колата и залепна върху тестената смес, като напълно блокира видимостта на шофьора.

Чейс леко кривна вляво, за да избегне купчина струпани варели и начупени дъски. Колата ги последва, мъжът на пътническата седалка беше забелязал препятствието и крещеше на невиждащия нищо шофьор да завие…

Само за да се забие и ъгъла на намиращата се от другата страна на уличката сграда.

Колата спря внезапно завинаги. И двамата мъже излетяха през предното стъкло, окъпани в стъкла и кръв.

— Да си бяха сложили коланите! – каза Чейс, който стигна до края на уличката и зави, вливайки се в колоната автомобили, които пътуваха на югоизток. Той маневрираше между по-бавно движещите се коли и автобуси, и се задушаваше от бензиновите пари.