Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

— Какво беше това? – попита Чейс.

— Двамата с Денг имаме уговорка – отговори София

— Да, и на мен така ми се стори!

В тъмните й очи проблесна раздразнение.

— Не е това, което си мислиш! Въпреки, че и той вече си мисли същото – просто му казах да отиде там и да се подготви за мен. Винаги съм се държала мило с него, правех му малки подаръци, а той ми правеше услуги. Като, например да си затваря очите, когато влизам в кабинета на мъжа ми без той да знае.

Чейс погледна към вратата.

— Подготвя се за теб, а?

— Еди, нямаме време за това. Да вървим. – Тя се отправи към двойната врата зад бюрото.

— Ти върви – каза й той. – Аз ще дойда след минутка.

— Еди!

Без да й обръща внимание, той отиде до вратата на тоалетната и тихичко почука. От другата страна се чу нетърпеливия глас на Денг. Той бавно отвори вратата и видя пазача, обърнат с гръб към него, да си съблича ризата. Денг каза още нещо – гласът му бе изпълнен с възторжен копнеж, – после се обърна…

И Еди заби юмрук в лицето му. Денг кръстоса поглед, отстъпи няколко крачки назад, блъсна се в стената и бавно се свлече на пода в безсъзнание.

— Само в шибаните ти сънища, друже – обърна се Чейс към неподвижната фигура, като яростно размахваше пръст. Той излезе от тоалетната и видя, че София го чака, нетърпеливо скръстила ръце. – Какво? – попита той невинно. – Наистина ли смяташе, че щях да го оставя да се измъкне безнаказано?

— Просто тръгвай – тросна му се тя и отвори вратата.

Зад нея имаше апартамент със свързани стаи, осветен от мека светлина и обзаведен със скъпа мебелировка. От тавана на централната зала, като колосани знамена, висяха няколко огромни плоскости от медночервен метал.

— Какво е това, по дяволите? – попита Чейс. Металът изглеждаше доста очукан, повърхността му бе покрита с дълги, криволичещи разноцветни линии.

— Произведение на изкуството, арт инсталация. Ричард ги сменя всеки месец – отговори София, като го преведе край тях към най-далечния край на апартамента. – Автор е немският художник Клаус Клем. Всичките заедно струват около осем милиона долара.

— Осем милиона? – почти проплака Чейс. – И осем пенса* не давам за тях!

[* Дребна английска монета, стотинка. – Б пр.]

София въздъхна.

–Никога не си разбирал от изкуство, нали? Както и да е, стигнахме. – Тя отиде до стената и свали от нея една абстрактна картина, за която Чейс си помисли, че вероятно също струва осем милиона долара. Показа се вратичката на малък сейф. Вместо механична ключалка с шифър, той имаше електронна.

— Знаеш ли комбинацията? – попита Чейс.

София му се усмихна лукаво.

— Нуждая се само от малко шампанско и голямо легло, и получавам всичко, което поискам.

— Да, това никога не е представлявало проблем за теб, нали? – Преди да успее да му отговори, той й обърна гръб и застана пред огромния панорамен прозорец зад гигантското бюро на Юен. Загледа се в дългата крива на задната стена на сградата. В основата й се намираше декоративно езерце с фонтани. Под водата имаше скрити лампи, които пулсираха в различни цветове.