Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

— Мама му стара! – каза Чейс, като се изправи, натъртен, но без сериозни наранявания. – Това беше по-жестоко и от Алтън Тауърс! – Той забеляза София и бързо отиде при нея.

— Добре ли си?

— И по-добре съм била – отговори замаяно тя. Чейс й помогна да се изправи на крака. Тя изпъшка от болка, но не се разплака, което той прие за добър знак.

Обърна се към сградата на „Юком”. Пътят, който бяха изминали, си личеше ясно, от няколко етажа хората надничаха през счупените прозорци.

— Трябва да стигнем до таксито на Мей. Къде е най-близкия вход за паркинга?

София посочи с трепереща ръка.

— От тази страна...

Точно в този момент няколко мъже се появиха иззад ъгъла на сградата, точно където сочеше пръстът й.

— По дяволите! – Чейс я хвана за ръката. – Добре, план Б.

Те хукнаха по декоративната полянка. В двата й края минаваха натоварени улици. Чейс се приближи до по-близката. Първо се огледа за свободни таксита, а след това, за каквото и да е превозно средство, което можеха да задигнат.

Трафикът беше ужасен, превозните средства се движеха адски бавно. С кола нямаше да стигнат далеч. Трябваше им мотоциклет…

Той видя един, паркиран край пътя – собственикът му разговаряше по мобилния си телефон. При други обстоятелства нямаше дори да го погледне, но сега просто нямаше друг избор... — Сигурно се шегуваш! – възкликна София, като погледна малкия червен мотопед за доставки. Една голяма дървена кутия, с недодялана рисунка на тигър от едната страна, се поклащаше над задното колело така, сякаш всеки момент щеше да падне на земята.

— Разполагаме само с това! – Чейс прибяга край шофьора, който замръзна от изненада, преди да осъзнае, че крадат превоза му и да започне да крещи ядосано. За миг Чейс се поколеба дали да не измъкне пистолета и да му затвори устата, но вместо това бръкна в джоба си, измъкна пачка банкноти и му ги подхвърли. — Ще взема на заем мотора ти!

Момчето улови банкнотите, погледна ги озадачено, после се ухили възторжено и махна одобрително на Чейс. Той се метна на мотора и запали двигателя. София се настани зад него. Тъкмо се канеше да потегля, когато изведнъж се сети нещо. Измъкна още една пачка с банкноти от джоба си.

— Мамка му!

— Какво? – попи го София.

Чейс се огледа за собственика на мотора, но той вече – търчеше надолу по улицата колкото го държаха краката.

— Исках да му дам китайски пари!

— А сега какви му даде?

— Пет хиляди долара! Това ми бяха парите за спешни случаи – тоя тип ще се забавлява яко за моя сметка!

София едва не се разсмя с глас, но забеляза охраната, която тичаше към тях.

— Това си е спешен случай. Еди!

— Остава само да се надяваме, че това нещо ще си заслужи петте бона!

Той форсира двигателя, който изрева като на умряло и блъвна облак черен дим през ауспуха. После отпусна спирачката.

Задното колело запуши по асфалта и мотопедът се стрелна по улицата.

Чейс се опита да се ориентира. Трябваше да се отправят на югоизток…