Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

Което изведнъж се оказа жизненоважен проблем, защо тя усети как земята леко се тресе…

Приближаваше влак.

Тук тунелът правеше осморка. Влаковете, които пристигаха на „Бруклин бридж”, завиваха и отново поемаха на север. И един се канеше да направи точно това.

Светлините на фаровете му се приближава все повече. Засилваше се грохотът на колелата му и скърцането на металните релси.

Нина продължи да тича, попаднала в канапа между две заплахи. Тя отчаяно огледа стените за някакъв изход или ниша, в която да се скрие, но предупредителните линии продължаваха докъдето и видят очите.

Шумът бе станал едва поносим. Предницата на влака се появи на завоя, светлината блесна в очите й, а тя все още не бе намерила място, където да се скрие…

Освен между релсите!

В канавката за поддръжка на кабелите, които преминаваха под линията. Беше дълбока една шест инча, но бе единствената й възможност.

Нина се просна в мръсния канал, като продължаваше да притиска книгата към гърдите си. Машинистът я зърна как скача и стреснато реагира. Изпод мотрисата блеснаха светлини. Първата сцепка профуча над нея, закачи част от косата й и откъсна един кичур. Тя изпищя. Почти не чу гласа си от шума на преминаващите край нея колела, които тракаха като гигантски чукове.

После чу друг писък, прекъснат от звука на трошащи се кости, защото преследвачът й бе повлечен от влака, въпреки че се бе опитал да се притисне максимално към стената на тунела.

Машинистът натисна аварийните спирачки. Нина отново изпищя и си запуши ушите в напразен опит да изолира шума. Вагон след вагон преминаваха със свистене над главата й, от колелата хвърчаха искри, които изгаряха тялото й...

Влакът спря. Настъпи тишина. Нина не беше сигурна дали причина за това бяха изключените двигатели, или защото беше оглушала. Свита от страх тя отвори очи.

Последният вагон премина над нея като черен саван. Светлините в коридора осветиха тунела. Цялата трепереща, внимаваща да не докосне релсите, тя бавно се изправи. Погледна назад и видя кръвта по стената, дълга червена следа, сякаш нанесена с гигантска четка.

Слухът й започна да се възстановява, звуците нахлуха и главата й – лекото бучене на спрелия влак, поскърцването на метала след аварийното спиране…

И гласове.

На другите двама мъже, чийто път бе временно препречен от спрелия влак, блокирал тясната отсечка в тунела. Обаче едва ли щеше да им отнеме много време да го заобиколят.

Нина започна да пълзи край вагоните към края на влака, след което скочи на крака и отново побягна. Пред нея тунелът се разшири, проникна дори дневна светлина, която озаряваше стените на тунела, облепени с цветни плочки в кремаво, маслиненозелено и тухлено червено…

Станция „Кметството”.

Нина бе идвала тук като дете, с родителите си. Интересът на семейството към историята не се ограничаваше само с древността. Самият Ню Йорк притежаваше свои съкровища. Това бе образцовата станция на линията „Интербъроу”. В сравнение с близките станции, тук трафикът не бе толкова натоварен, рязко завиващата край перона линия беше попречила на неговото разширяване, когато бяха въведени новите, по-дълги вагони. В резултат на това станцията бе затворена през 1945 г., забравена и посещавана само от шепа любопитни хора в редките случаи, когато я отваряха за посещение.