Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

Външният асансьор със стъклени стени се издигна по отвесната страна на сградата на „Юком”, разкривайки пред Чейс и София още по-впечатляващ изглед към Шанхай. Мей беше паркирала таксито в подземния паркинг и ги чакаше там. На входа към преддверието имаше охранителна кабинка, но двамата пазачи буквално се разтопиха при вида на София и бързо ги пуснаха вътре.

В асансьора не бяха сами. Като интернет доставчик, „Юком” имаше отдел по поддръжката, който работеше двайсет и четири часа в денонощието, и заедно с тях в асансьора се возеше млад китаец с вид на зубрач и тениска на „Бъфи” – очевидно компютърджиите по цял свят си приличаха, също както и юпитата. Младежът току-що бе взел плик с апетитно ухаеща храна от едно момче на мотопед, което явно беше разносвач. Изглежда, той също разпозна София, защото през цялото време се усмихваше срамежливо, без да смее да вдигне поглед към нея.

Той слезе на двайсетия етаж.

— Изглежда, си имаш клуб на почитателите – каза Чейс, когато вратите се затвориха и асансьорът продължи да се изкачва към последния етаж.

— Ричард обича да се хвали с мен – каза София. – Няколко пъти обикалях като на парад цялата сграда заедно с него.

— Да бе. Обзалагам се, че след това всички хакерчета са ударили по една чекия.

— Еди! – смъмри го София. – Това е отвратително!

Той се ухили.

— Стига де, нали ме познаваш.

— И то твърде добре, но преди не беше чак толкова вулгарен,

— Хей, аз не съм искал да идвам тук! – каза Чейс и вдигна ръка с намерението да натисне бутона за спиране. – Ако искаш мога да си ходя.

— Съжалявам. – Тя отмести поглед встрани и го насочи към града, обвит в примигващи неонови светлини в стил „Ловец на андроиди“. – Просто... Не знаех какво ще почувствам, когато те видя отново. Особено след начина, по който реагира на яхтата на Корвус. И при това изглеждаше искрен. И все още не знам. – Погледна го косо отстрани. – Според мен все още имаш проблем с това. Еди, аз...

— Ти ме помоли за помощ и аз дойдох да ти помота – прекъсна я Чейс с твърдото желание да сложи край на тази тема. — Най-вече защото е свързано с АСН. – Изведнъж го осени една мисъл. – А ти откъде знаеш, че работя за АСН? Явно си написала бележката още преди партито; знаела си, че ще бъда там.