Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

Но може би имаше друг начин да се отърве от тях.

На края на улицата се намираше входът към метрото, който водеше към станцията „Бруклин бридж”. Останала без дъх, тя се устреми към него. Зад гърба й се разнесоха тревожни викове, тъй като и други хора по улицата бяха забелязали въоръжените мъже.

Нина се спусна надолу, но стълбите към голямата зала на станцията. Пътят към най-близкия перон бе маркиран и зелено – оттам тръгваше влак №6 на линиите IRT. Тя хукна боса сред тълпата пътници, следвайки маркировката.

Нямаше време да си купува билет, но както всеки уважаващ себе си нюйоркчанин, Нина прескочи умело въртележката на входа, въпреки тежестта на скъпоценния й товар. Кондукторът се развика зад гърба й, но млъкна рязко, щом чу паникьосаните крясъци, които се носеха от голямата зала. Въоръжените мъже въобще не се опитваха да крият оръжията си.

На перона чакаше влак. Само да успееше да се качи...

Вратите започнаха да се затварят.

Тя хукна още по-бързо, босите й крака шляпаха по студения цимент, разстоянието до мотрисата все повече намаляваше.

Мръсните стоманени врати се затвориха. Само след миг Нина стигна до вагона и започна да удря с юмруци по прозорците, но знаеше много добре, че машинистът няма повече да отвори вратите. Спирачките се освободиха с изщракване, двигателите забучаха и мотрисата потегли.

Перонът беше съвсем пуст, нямаше кой да й помогне. „Бруклин бридж” бе последната спирка на влак №6, всички пътници току-що се бяха качили на отпътувалата на север мотриса.

Откъм пропускателния пункт на входа се чуха нови викове и писъци. Те се приближаваха…

Оставаше й само едно.

Нина хукна към изхода на тунела в южната част на перона, после скочи от него и се приземи на сантиметри от линията. Бързо отскочи настрани. Нямаше представа колко хиляди волта течаха по нея, но нямаше и никакво намерение да го научава от личен опит.

Теренът около линията беше неравен, мръсен и покрит с мазни нечистотии. Разни остри предмети нарязаха краката й, но тя се насили да продължи да тича в тъмнината.

Тунелът зави и бляскащите релси се скриха зад ъгъла. Слабо светещи крушки, разположени нарядко по стените, бяха единствения източник на светлина пред нея. Тя се обърна назад.

Двама от преследвачите й излязоха на перона през същия вход, който бе използвала тя, и започнаха да се оглеждат за нея. След миг я забелязаха. Малко по-далеч от тях се появиха и другите двама стрелци. Те се разделиха, за да я обградят, очевидно смятайки, че тя няма да рискува и да влезе в тунелите.

Те скочиха долу до линията и тръгнаха към нея.

Нина продължи да тича към завоя на линията, а примигващите крушки едва осветяваха пътя й. Отново погледна назад. Един от двамата по-близки мъже бягаше по-бързо от другаря си и постепенно я настигаше.