Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

— Значи вече са тръгнали нагоре по стълбите – мрачно рече Чейс.

Пътят им за бягство бе отрязан. Единственият им изход бе един летателен апарат, който не можеха да управляват…

Той се обърна и се завтече обратно към офисите.

— Оттам няма как да се измъкнем! – възрази София.

— Значи ще трябва да приложа челен опит от кръжока „направи си сам“… – Той се спря до падналата арт инсталация. Една от плоскостите й продължаваше да стои права. Чейс погледна към кабинета на Юен в дъното, панорамния прозорец…

— Помогни ми малко! – извика той, като хвана металната плоскост за единия край и я повлече по коридора. София го послуша, без да разбира какво става.

Те минаха край охранителя, когото беше сритала, и който, изглежда, започваше да се съвзема. София заби острото си токче в слабините му. Той се сви още повече и по лицето му потекоха сълзи.

— Стига със забавленията – каза Чейс. Те издърпаха металната плоскост в кабинета. – Сега събуй проклетите обувки!

— Какво смяташ да правиш? — попита тя, докато развързваше каишките и изригваше шилата от краката си. – Оттук няма изход!

Чейс взе пистолета от ръката й и стреля няколко пъти в прозореца. Стъклото експлодира.

— Вече има!

— Какво си... – На лицето й се изписа постепенно осъзнаване, последвано от истински страх. – Боже Господи! Да не си полудял?

— И други са стигали до тоя извод. – Той издърпа металната плоскост до прозореца. През отвора нахлу студен вятър. София не помръдна от мястото си.

— Ние... Трябва да се качим на покрива при хеликоптера! Можем да се престорим, че си ме отвлякъл, да поискаш пилот...

— Те вече знаят, че съм дошъл да те спася, а не да те отвличам! – Чейс се наведе през прозореца и погледна надолу. Стената се спускаше почти отвесно спрямо пода на стаята, но надолу ъгълът се увеличаваше и накрая стената продължаваше почти хоризонтално...

София се втренчи ужасено в него.

–Еди, ще загинем!

Той постави плоскостта върху рамката на счупения прозорец така, че извитият й край да излезе отвън, след което й подаде ръка.

— Досега да съм те провалял някога?

— Не, но…

— И сега не мисля да го правя. – Той отново й протегна ръка, този път по-настоятелно. – Довери ми се.

София се поколеба, после я хвана.

Чейс я придърпа към себе си.

— Добре, само се дръж за мен. Каквото и да се случи, не се пускай! – Той изтика плоскостта още по-навън през прозореца. Под нея се разнесе хрущенето на счупените стъкла.

Вратата на фоайето зад тях се отвори. Идваха още охранители.

Чейс стъпи на металната плоскост и коленичи. София неохотно го последва и се вкопчи в него. Той се хвана здраво за завитите краища и се наведе напред, като лека-полека започна да изтласква плоскостта навън. Спря за миг и обърна лице към София. Бузите им се докоснаха.

— Готова ли си за пътуване с летящото килимче?

Охранителите връхлетяха в стаята.

— Не мърдайте! – извика някои.

Последно поклащане…

Плоскостта се наклони напред и се гмурна надолу.