Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— И вие казвате, че това става, като се освободим от предразсъдъците? Но кажете ми какво са предразсъдъците и как може човек да се освободи от тях.
— Задавате ми един въпрос, любов моя, на който не може лесно да се отговори, тъй като философията на морала не познава по-важен въпрос. Това ще рече: нито един въпрос, чието разрешение да представлява такава трудност. Затова и тази лекция продължава през целия човешки живот. Съвсем накратко ще ви кажа само това, че предразсъдък се нарича всеки така наречен дълг, който не намира основанието си в природата.
— Философът значи трябва да изучава преди всичко природата?
— Друга задача той изобщо няма и най-мъдър е този, който се заблуждава най-малко.
— Кой философ според вас се е заблуждавал най-малко?
— Сократ.
— Но и той се е заблуждавал?
— Да, в метафизиката.
— Е, това не е от значение за мен, понеже вярвам, че той е могъл да се лиши от изучаването й.
— Лъжете се, защото самият морал е метафизика на физиката. Всичко е природа и вие можете според мен да наречете глупак всекиго, който ви каже, че е направил ново откритие в областта на метафизиката. Но ако продължа да разисквам тази тема, любов моя, то скоро може би бих ви се видял неясен. Не избързвайте! Мислете! Доведете със здрав разум принципите си в съгласие и дръжте винаги под око щастието си; така ще бъдете най-сетне щастлива.
— Урокът, който ми дадохте в този момент, ми е много по-приятен от онзи, който трябва да получа утре от господин Балети; защото предвиждам, че ще се отегчавам от него, а сега, във вашата компания, не се отегчавам.
— По какво познавате, че не се отегчавате?
— По моето желание да не ме напускате.
— Наистина, мила моя Везиан, никога един философ не е определял отегчението по-добре от вас преди малко. Какво удоволствие! На какво се дължи, че имам желанието да ви го докажа чрез една прегръдка?
— Защото без съмнение нашата душа може да бъде щастлива само тогава, когато се намира в съгласие с нашите чувства.
— Как, божествена Везиан! Вашият ум ме възхищава!
— Вие, мили приятелю, станахте причина той да се развие и съм ви толкова благодарна за това, че споделям желанието ви.
— Какво ни пречи да задоволим едно толкова естествено желание? Ела в прегръдките ми!
Какъв урок по философия! Той ни се стори толкова сладък и нашето щастие беше така пълно, че при настъпването на деня ние се държахме все още прегърнати и едва при появяването на слънцето забелязахме, че вратата беше останала отворена през цялата нощ.
Балети й даде няколко урока и тя бе приета в операта; но беше фигурантка само в продължение на два или три месеци, понеже се съобразяваше грижливо с предписанията, които й бях дал и които тя беше схванала със своя превъзходен ум като единствено правилни. Тя се отдаваше вече на нарбоновци; най-сетне тя изслуша предложенията на един кавалер, който се различаваше от останалите, защото започна с това, че я взе от сцената. Никой друг не би сторил това, защото по това време то не спадаше към добрия тон. Щастливецът беше граф Дьо Тресан или Дьо Треан — не си спомням вече точно името му. Тя се държеше много добре и остана при него до смъртта му.
Сега никой не говори вече за нея, макар че живее в голямо охолство; но е на петдесет и шест години, а на тази възраст в Париж една жена е почти несъществуваща.
От момента, в който тя напусна „Хотел Дьо Бургон“, аз не я видях повече. Когато я видях отново покрита с диаманти, нашите души се поздравиха радостно, но щастието й ми беше твърде скъпо, за да се осмеля да я последвам. Нейният брат получи служба, но аз го изгубих от очи.
Глава единадесета
Един ден, когато се намирах заедно с моя приятел Патю на панаира в Сен Лоран, му хрумна идеята да вечеря с една фламандска актриса на име Морфи и ме покани да отида с него. Момичето не ме привличаше, но какво ли не правим, за да угодим на един приятел? След като вечеряхме с красавицата, Патю изяви желание да посвети нощта на едно по-сладко занимание, но не желаейки да го напусна, поисках едно канапе, за да прекарам нощта на него.
Морфи имаше сестра, една малка мръсница на около тринадесет години, която ми каза, че ако й дам един талер, щяла да ми отстъпи леглото си. Съгласих се и тя ме заведе в една стаичка, където намерих един чувал слама върху четири дъски.