Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Бляскавата не загуби съзнание, но след миг на известни разсъждения това не я изненада. Все пак се присъединяваше към Братята — мъртвите Обетници, привързани към своите братя и сестри. Поробени от Обета, от ужасните му необмислени условия — вечно противопоставяне. Надхитрили са Гуглата, така е, ала не могат да отдъхнат, винаги напомнят за Обета. Помни — непрекъснато идваха те да й нашепват насън и я тормозеха. Заклела си се! Помни своя Обет… Помни…

Една ръка я обърна. Тя примигна към небе с оловен цвят, закривано от скелетообразно, повехнало лице. Гуглата лично?

— Ти умираш — произнесе видението на смъртта. — Въпреки голямата ти жизненост, тя изтича.

— Ти… Имасс ли си? — пресипнало прошепна тя.

Изсъхналата плът на лицето не можеше да изрази чувство, но на Бляскавата й се стори, че вижда изненада.

— Не. Аз съм Еджуокър.

Бляскавата нямаше какво да каже, понеже името не значеше нищо за нея.

— Връщам те обратно. Твоето обвързване преминава в Сянката, а това аз не мога да позволя. Искам всички вие да си тръгнете. Ти и смъртоносният нарушител, който те е обвързал с Обета си, макар че е защитен.

Бляскавата изгледа особеното същество.

— Обвързал ме е с Обета си? К’азз ли имаш предвид?

— Както и да се нарича. Трябва да си върви. Сега ще те изпратя.

К’азз! Бляскавата прочисти мислите си, както когато призоваваше Братята. Там ли си? К’азз?

Смаяна изненада някъде далеч. Бляскава? Това ти ли си? Наистина?

К’азз! Къде си?

Бляскава, наблизо съм. Идвам! Слушай. Скинър и Качулката бяха! Те ме предадоха!

— Сега си тръгвай — обади се Еджуокър, а гласът му звучеше като ронене на суха прах. Изсъхнала ръка, само жили и кости, лежеше върху гърдите й.