![В капана на времето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/2/v-kapana-na-vremeto-bg-download.jpg)
В капана на времето [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928874, 9789542928881
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «В капана на времето [bg]». Краткое содержание книги:
Беше мръкнало и сенките под дърветата в парка чернееха. Викът идваше оттам и му отвърнаха други от конюшните. Внезапно се появиха две-три фигури с факли.
Те хукнаха към гората, огънят от боровите факли се стелеше назад и пламтеше оранжев на студения влажен вятър. Когато стигнаха края на парка, видях, че няколко души се търкалят на тревата пред къщата. Земята беше влажна и те оставяха дълбоки черни следи по мъртвата през зимата морава.
Повдигнах се на пръсти, вкопчих се в дъските и притиснах глава към дървото, за да видя нещо повече. Светлината на деня беше изтляла съвсем и на факлите различавах единствено някой размахан крайник в суматохата долу.
Не можеше да е Джейми, казах си и опитах да преглътна буцата в гърлото си. Не и толкова скоро. Не и сам, със сигурност не би дошъл сам, нали? Защото вече виждах, че всички биеха един човек, който беше на колене, сгърбен под юмруците и тоягите на конярите на херцога.
Приведената фигура се просна на земята и виковете притихнаха, макар че го удариха още няколко пъти, за всеки случай. След това слугите се отдръпнаха. Размениха няколко думи, които не успях да чуя, двама се наведоха и вдигнаха падналото на земята тяло. Когато минаваха под прозореца ми към задната част на къщата, факлите осветиха обути в груби сандали крака и парцалива дреха. Не беше Джейми.
Един от конярите тичаше покрай тях, триумфално понесъл кожена торба. Отгоре не можех да чуя потракването на малките метални украшения по ремъка ѝ, но те проблясваха на светлината на факлите и ръцете ми прималяха от ужас и отчаяние.
Това не бяха монети и копчета. И габерлунджи. Малките метални плочки, които се раздаваха на просяците като разрешение да молят за милостиня из дадена енория. Хю Мънро имаше четири такива заради мъките, които бе изтърпял в ръцете на турците. Не беше Джейми, беше Хю.
Треперех толкова силно, че краката не ме държаха, но хукнах към вратата и задумках по нея с всички сили.
— Пуснете ме! — изкрещях. — Трябва да се видя с херцога! Пуснете ме!
Крещях и удрях, но не последва отговор и аз се върнах до прозореца. Долу вече всичко беше спокойно; момче с факла светеше на един от градинарите, който беше коленичил в края на моравата и прилежно поставяше на местата им изровените при схватката чимове.
— Хей! — изревах аз. Не можех да отворя прозореца, затова изтичах през стаята, грабнах един тежък сребърен свещник и разбих с него стъклото.
— Помощ! Ехо, вие там! Кажете на херцога, че искам да го видя! Веднага! Помощ! — Стори ми се, че една от фигурите извърна глава към мен, но не тръгна към къщата, а продължиха с работата си, сякаш бяха чули само крясък на нощна птица в мрака.
Върнах се пак при вратата, блъсках и крещях, после при прозореца — и пак при вратата. Крещях, умолявах и заплашвах, докато не прегракнах и юмруците ми се разраниха, но никой не дойде. Сякаш бях съвсем сама в огромната къща. В коридора цареше пълна тишина, беше тихо като в гробница. Страхът отново ме превзе, аз се свлякох на колене до вратата и се разплаках.
Събудих се измръзнала, скована и със силно главоболие, а нещо широко и твърдо ме избутваше по пода. Отворих сепната очи и видях как отварящата се врата притиска бедрото ми.
Извиках, превъртях се тежко, после се надигнах на четири крака с увиснала пред лицето ми коса.
— Клеър! О, моля те т-т-тихо! Скъпа, боли ли те нещо? — С шумолене на поли, Мери коленичи до мен. Зад нея вратата се затвори и аз чух как изщрака ключалката.
— Да — всъщност не. Добре съм — отвърнах замаяно. — Но Хю… — Стиснах устни и разтърсих глава, за да я прочистя. — Какво става тук, по дяволите?
— Под-подкупих икономката да ме пусне — прошепна тя. — Трябва ли да говориш толкова високо?
— Няма значение — отвърнах. — Вратата е толкова дебела, че през нея ще чуят само футболен мач.
— Какво?
— Няма значение. — Главата ми започваше да се прояснява, очите ми бяха лепкави и подути, а главоболието не отминаваше. Изправих се и тръгнах към умивалника, за да наплискам лицето си със студена вода.
— Подкупила си икономката? — попитах, докато бършех лицето си с кърпа. — Но ние пак сме заключени, нали? Чух как завъртяха ключа.
Мери беше бледа в сумрака на стаята. Свещта беше догоряла, докато бях спала на пода, и сега светеше само алената жарава в огнището. Тя прехапа устна.
— Само това можах да сторя. Госпожа Гибсън се страхува от херцога и не ми даде ключ. Съгласи се само да ме заключи вътре с теб и да ме пусне на сутринта. Реших, че може да ис-с-скаш компания — добави кротко.