В капана на времето [bg]

Мина известно време, преди да се съвзема отново. Прилив на ужас, мъка, страх и разбита надежда ме заливаше и давеше. Едва усещах малката ръка на Мери, която галеше рамото ми, и гласът ѝ, който ми предлагаше кърпички и да пия вода. Бях се свила на топка, не говорех, треперех и чаках отчаянието най-сетне да отпусне хватката, с която стискаше като юмрук стомаха ми. Накрая отворих очи.

— Ще се оправя — казах аз, седнах и избърсах неприлично нос с ръкава си. Поех предложената кърпа, за да попия очите си с нея. Мери кръжеше притеснена над мен и аз стиснах успокоително ръката ѝ. — Наистина. Вече съм добре много се радвам, че си тук. — Тогава ми хрумна нещо, пуснах кърпата и се вгледах с любопитство в нея. — Като стана дума, ти защо си тук? Имам предвид в тази къща?

Тя сведе изчервена очи и започна да чопли покривката на леглото.

— Херцогът ми е кръстник.

— Да, разбрах. Обаче се съмнявам, че просто е решил да се порадва на компанията ти.

Тя се усмихна.

— Н-не. Но той — херцогът — мисли, че ми е намерил друг с-с-съпруг. — От усилието да го произнесе цялата се зачерви. — Татко ме доведе да се срещна с него.

От поведението ѝ разбрах, че положението май не е за честитене.

— Ти познаваш ли го?

Оказа се, че само по име. Господин Айзъксън, търговец на вносни стоки от Лондон. Бил твърде зает да пътува до Единбург, както възнамерявал, затова се съгласил да дойде до Белхърст, където щяла да се състои сватбата, ако двете страни се разберат.

Взех сребърната четка за коса от масичката до леглото и разсеяно започнах да се реша. Значи, след като не беше успял да уреди брак с френското благородничество, херцогът възнамеряваше да продаде кръщелницата си на богат евреин.

— Имам нов чеиз — каза ми Мери и опита да се усмихне. — Четиридесет и три бродирани фусти — две със з-з-латна нишка. — Замълча, стисна здраво устни и се втренчи невиждащо в голата си лява ръка. Аз сложих длан върху нея и опитах да я окуража:

— Може да е добър човек.

— Точно от това се с-с-страхувам. — Избегна въпросителния ми поглед, извърна се и започна да кърши ръце в скута си. — Те не казаха на господин Айзъксън — за П-п-париж. Казаха и аз да не му казвам. — Лицето ѝ се сгърчи. — Доведоха една ужасна старица, която ми обясни какво да правя в първата бр-р-рачна нощ. Как да се преструвам, че ми е за първи път, но аз… о, Клеър, как бих могла? — започна да вие тя. — И Алекс — не съм му казала, не можах! Такава съм страхливка, дори не се сбогувах!