В капана на времето [bg]

Все пак Сандрингам не ми приличаше на ентусиазиран поддръжник на Стюартите. Предвид думите му за Дантон, едва ли би хранил симпатии към монарх католик. И защо ще чака толкова дълго, за да осигури подкрепата си, когато Чарлс се нуждаеше отчаяно от пари сега — и всъщност още откакто пристигна в Шотландия?

Сещах се само за две логични обяснения на поведението на херцога и двете не бяха особено подобаващи за джентълмен, но пък доста подхождаха на характера му.

Можеше наистина да бе якобит, който е готов да се примири с един крал католик в замяна на бъдещи ползи, които би очаквал като поддръжник на монархията на Стюартите. Херцогът не се отличаваше с принципност, но добре разбираше интересите си. Вероятно чакаше Чарлс да стигне до Англия, за да не си изгуби парите преди последния сблъсък в Лондон. Всеки, който познаваше Чарлс Стюарт, би разбрал, че не е разумно да му се поверяват големи суми наведнъж.

Или херцогът чакаше Стюартите да съберат значима подкрепа, преди да се ангажира финансово с тях. Все пак да подпомогнеш въстание не означава, че сам трябва да издържаш цяла армия.

От друга страна, виждах и много по-зловеща причина за условията, които херцогът беше поставил. С изискването към Чарлс да стъпи на английска земя, преди да получи парите, той го подтикваше да се изправи срещу все по-засилващата се опозиция на собствените си военачалници и да води една неохотна и недоволна армия все по на юг, далеч от убежището на планините, в които можеха да намерят укритие.

Така че, ако херцогът щеше да се облагодетелства заради помощта си към Стюартите, не можеше ли да очаква и ползи от хановерската династия, задето беше примамил Чарлс Стюарт в лапите им — задето беше предал и него, и последователите му в ръцете на английската армия?

Историята мълчеше по въпроса за истинските пристрастия на херцога. Това ми се струваше странно; все някога е трябвало да ги разкрие. Разбира се, Старата лисица, лорд Ловат, беше успял да изиграе и двете страни по време на предишното якобитско въстание. Известно време Джейми правеше същото. Може би не бе чак толкова трудно да скриеш истинските си пристрастия във вечно променящото се блато на политиката.

Студът вече пълзеше по краката ми и аз ги размърдах. Когато потърках прасците си един в друг, почти не усетих кожата си. Краката определено не осигуряваха толкова добро триене като сухите съчки и не произведоха никаква топлина.

Докато лежах будна, неспокойна и студена, внезапно дочух тихо и ритмично пукане до мен. Извърнах глава и се заслушах, после се надигнах на лакът и се вгледах смаяна в момичето. Тя се беше свила настрани, нежната кожа беше поруменяла от съня и приличаше на разцъфнало парниково цвете, а палецът ѝ беше пъхнат между меките розови устни. Долната ѝ устна се раздвижи и го засмука леко.

Не знаех да се смея ли или да плача. Накрая не направих нито едно от двете; просто издърпах нежно палеца и оставих отпуснатата ѝ ръка върху гърдите. Духнах свещта и се сгуших до Мери.

Дали заради този невинен жест, който събуждаше спомени за доверие и сигурност, или заради простата утеха на тялото до мен, или пък заради изтощението от мъката и скръбта, краката ми се разледиха, аз най-сетне се отпуснах и заспах.