В капана на времето [bg]

— Не исках да те нараня — каза ѝ той. — Взех те за жена си. — Заобиколи целеустремено леглото, хвана ме за раменете и ме целуна силно, сякаш да се увери, че вече е уцелил жената. Беше и аз му отвърнах с голяма готовност, наслаждавайки се на бодящата набола брада и топлия му остър мирис — на влажен лен и вълна и силен дъх на мъжка пот.

— Обличай се! — каза, щом ме пусна. — Проклетата къща е пълна със слуги. Като мравки пъплят навсякъде.

— Как влезе тук? — попитах, докато се оглеждах за роклята.

— През вратата, разбира се — отвърна той нетърпеливо. — Ето. — Взе роклята ми от облегалката на един стол и ми я хвърли. Огромната врата наистина зееше отворена и от ключалката висеше връзка ключове.

— Но как…

— После — рече рязко той. Забеляза Мери, която беше станала от леглото и обличаше халата си. — Ти се връщай в леглото, момиче. Подът е студен.

— Идвам с вас. — Думите бяха приглушени от диплите на дрехата, но решителността ѝ ясно пролича, щом главата се подаде през яката на халата рошава и непокорна.

— Не, по дяволите! — Джейми я гледаше кръвнишки и аз забелязах пресните драскотини по бузата му. Но когато видя как се разтрепериха устните ѝ, той се укроти с усилие и заговори утешително: — Не се сърди, момиче, но ти не си в беда. Ще заключа вратата след нас и на сутринта ще разкажеш на всички какво е станало. Никой няма да те обвинява.

Мери нахлузи бързо пантофите си и хукна към вратата.

— Хей! Какво си мислиш, че правиш? — Стреснат, Джейми тръгна след нея, но не успя да я спре. Тя застана решително насред коридора.

— Идвам с вас! — каза яростно. — Ако не ме вземете, ще хукна по коридора и ще викам с всички сили.

Джейми се взираше в нея, косата му сияеше в медено на светлината на свещите, кръвта се вдигаше към лицето му. Явно се разкъсваше от нуждата да пази тишина и порива да я убие с голи ръце и сред доста шум. Мери го гледаше дръзко, прихванала полите си и готова да тича. Вече облечена, аз го побутнах в ребрата и наруших концентрацията му.

— Ще я вземем — казах. — Да тръгваме.

Той изгледа и мен кръвнишки, но не се колеба дълго. Кимна, хвана ме за ръката и тримата хукнахме по студения и мрачен коридор.