Гравитационна дъга [bg]

Точно както бе казала Гели, на отрупаната със стоманени парчетии крайбрежна улица стои Нашият Човек, подритва камъчета, наблюдава водата, с очи бавно прочесващи брега, дали случайно няма да изникне златно пенсне или часовник, в очакване да се появи който и да е. Около 50-годишен, мрачни безцветни очи, косата на слепоочията гъста и причесана назад.

Слотроп показва бързешком пластмасовия шахматен кон. Усмивка и лек поклон от Скачача.

— Герхард фон Гьол, на вашите услуги — Двамата се ръкуват, обаче Слотроп усеща неприятен бодеж в дланта си.

Чайки грачат, вълни пляскат върху крайбрежната.

— А-а-а, на мен слухът понякога ми играе номера — подхваща Слотроп, — та какво казахте, Герхард фон кой? — Това скумриено небе е започнало да изглежда не толкова накъдрено, а повече като шахматна дъска. — Предполагам, че имаме обща приятелка. Ами, онази Маргерита Ердман. Снощи я видях. Да-а…

— За нея се предполага, че не е жива. — Той хваща ръката на Слотроп и всички тръгват да се разхождат по крайбрежната.

— Е, за вас се предполага, че сте кинорежисьор.

— Все тая — пали американски цигари за всички. — Същите проблеми с контрола. Но по-изострени. Както например за нечий музикален слух неблагозвучието представлява по-висша форма на хармонията. Чухте ли за Антон Веберн? Много тъжно.

— Станала е грешка. Той беше невинен.

— Ха. Невинен бе и още как. Но и грешките също са част от играта, всичко съвпада. Видно е как всичко си идва на мястото, нали? Започваш да различаваш стилове и структури, да се приспособяваш към ритмите, и после настъпва време, когато ти вече не си актьор, а свободен, от другата страна на камерата. Няма драматични призиви към дирекцията, просто се будиш един ден и знаеш, че Дамата, Офицерът и Царят са само великолепни инвалиди, а пешките, даже онези, които стигат до последната хоризонтала, са обречени да пълзят в две измерения и никоя Кула няма да може да се въздигне или да падне. Не: летежът е дарен само на Скачача!

— Точно така, Скачач — потвърждава Ото.

От редицата порутени хотелски фасади излизат бавно четирима руски редници, със смях пресичат крайбрежната, прехвърлят се през стената, отиват до водата, спират там, хвърлят гладки камъчета, подритват вълничките, пеят си един на друг. Свинемюнде не е особено подходящ за отпускари. Стараейки се да не навлиза много в персонални подробности, Слотроп разяснява на фон Гьол, какво е положението с Маргерита. Но част от тревогата му за Бианка изглежда проличава. Добрият чичо фон Гьол разтърсва ръката му.

Хайде, хайде. На ваше място не бих се безпокоил. Бианка е умно дете и майка й съвсем не е някоя богиня-унищожителка.