Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Той бе учуден от това, понеже тайните входове на палата биваха обикновено затворени.
Той премина в сянката и се застоя няколко минути, наблюдавайки. Но никой не излезе, никой не влезе.
Най-сетне, след четвърт час, Горо предпазливо скрит зад една от колонадите на палата, дочу шум недалеч от себе си.
Видя да се приближава една дама със забулено лице, която се придружаваше от един гондолиер и друга дама.
Тия три личности, които напущаха тайно палата, минаха покрай колонадата, зад която се криеше Горо, без да забележат дебнещия негър.
Последният можа да види как се отправят по Пиацета и как после слизат по стъпалата до водата.
— Сеньората не може да бъде друга, освен дожесата — си каза той. — Какво означава тази мистериозна разходка?
После, все повече и повече заинтригуван, той реши да ги следи, за да види какво ще правят.
Разгледа около себе си и като се увери, че никой не го наблюдава, се отправи на свой ред към Пиацета.
Пристигна тъкмо навреме, за да види как двете дами се качиха в една от гондолите и лодкарят я отвърза от брега.
Горо, прав на тъмния кей, на известно разстояние, наостри уши, с надежда да чуе сеньората да произнесе една заповед, показвайки направлението на лодкаря…
Но дожесата без съмнение, бе дала своите инструкции предварително, понеже лодката се отдалечи без шум, без нито една дума… Тайна забулваше нощната експедиция.
Гондолата се отправи към Големия канал, който пресичаше Венеция по нейната дължина.
Тогава Горо взе едно бързо решение. Да проследи на всяка цена мистериозната лодка и да се върне след няколко часа да продължи диренето си в палата на дожовете.
Нощта бе много тъмна.
Той слезе в една от многобройните гондоли, привързани към кея, убеди се, че нейният притежател не беше наблизо, после хвана греблата.
Горо, при нужда, можеше да се прояви като превъзходен лодкар. Гондолата, сръчно управлявана, тръгна като стрела към Големия канал.
Там, където се кръстосваха връщащите се и заминаващите гондоли бе твърде оживено. Лодките на богатите се срещаха с тия на бедните.
През този топъл сезон венецианските благородници се забавляваха да се разхождат цели часове през нощта в своите разкошно украсени гондоли. Но между големия брой увеселителни лодки, се смесваха и много бедняшки лодки, натоварени със зеленчуци или цвета, които, преминавайки през Големия канал се отбиваха в съседните канали, по бреговете на които имаше много дюкянчета.
След известно време Горо забеляза, че почти е достигнал лодката на дожесата. Той намали гребането, за да не привлече вниманието на тия, които следеше.
След продължително плуване лодката на дожесата се приближи до брега и спря до една мраморна стълба, която извеждаше на перона на един великолепен палат.
На известно разстояние оттам се забелязваше в сянката грациозната дъга на моста Риалто.
Горо приближи лодката си на другия бряг и, преструвайки се, че си почива, започна да наблюдава внимателно движенията на трите лица. Видя Катерина и нейната почетна дама да напущат гондолата, в която гребецът остана сам.
Негърът забеляза, блестящите златни украшения и скъпоценни камъни по тъмната врата, оръжията, символизиращи папското могъщество. Всичко блестеше великолепно под слабата светлина на един венециански многоцветен фенер.
Това беше палата на папския посланик. Горо разбра, защо дожесата бе извършила посещението дегизирана и под прикритието на нощта.
Никой венециански благородник, па било той самият дож, нямаше право да влиза във връзка с един чужденец или членовете на някое посолство.
Съветът на тримата намираше в тези връзки голямо престъпление, считаше нещастниците като предатели и ги подхвърляше на най-ужасни мъки.
Дожесата сама се излагаше на голяма опасност ако бъде разкрита от някой полицай.
Взирайки се напрегнато във фасадата на палата, негърът забеляза един прозорец, чийто балкон бе украсен с множество цветя.
Една дама бе седнала на балкона.
— Това е Мадлена Боргез, племенницата на папата! — помисли Горо.
Негърът добре знаеше целта за посещението на Катерина. Тя бе дошла в папския палат, за да се срещне със съперницата си по повод техния мистериозен план може би?
Действително, един слуга се яви внезапно при Мадлена и й съобщи августейшото посещение, което тя очакваше. Тя стана и отиде да посрещне гостенката във вестибюла. Скоро двете дами се върнаха на балкона, седнаха една срещу друга и започнаха да разговарят, вдишвайки приятния аромат на окръжаващите ги цветя.
Горо си състави план.
За щастие гондолиерът бе се изтегнал в лодката си и спеше.
Големият канал беше още оживен. Само утринната зора прекъсваше разходките и караше хората да се прибират.