Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Негов ред е — каза Джими.
— За какво му е ред? — попита Ру.
— Ние се редуваме — прошепна младият благородник, — за да сме сигурни, че никой няма да докосне с пръст вашата млада госпожица Истърбрук.
Погледна отново младата жена, с която бе говорил преди минута, и каза:
— Тази млада лейди е… много интересна и тъй като аз все пак не съм ваш служител като Даш, той по братски реши, че е негов ред да ви окаже тази приятелска услуга, докато аз… се добера до възможността да… да се запозная по-добре с това сладко момиче тук.
— Моята млада госпожица Истърбрук? — попита Ру.
— Доста вероятно е — прошепна Джими — някой от тези млади господа да пийне малко повече и да направи някоя глупост при вида на такава красива жена, нали? Като се има предвид значението на господин Истърбрук в обществото, не съм ли прав?
— Може и да си прав — каза Ру. — Даш ли ще я изпрати до вкъщи?
— Или той, или Дънкан — отвърна Джими.
— Добре, върни се при младата си дама — каза Ру.
Мина между гостите и стигна до Луис, който се бе разположил като у дома си, скрил изсъхналата си ръка в широкия джоб на новото си сако.
— Сеньор! — Луис вдигна питието си. — По всичко личи, че сте последователен мъж.
— Благодаря — каза Ру. — Кой е в склада?
— Бруно, Джак и Мануел. Защо?
— Само питах. — Той се огледа. — Искам ти и Дънкан да се отбиете там преди да се приберете. Просто да погледнете как вървят нещата.
Луис хвърли поглед към Силвия и братовчед му и каза:
— Разбирам. — После стана. — Но това ме кара да те попитам и нещо друго.
— Какво?
— Бих искал да наема друга квартира.
— Защо?
— Аз съм скромен човек с прости нужди — каза приятелят му. — А твоят братовчед… ами… Дънкан кани много приятелки. Обичам работата си и ми остава малко време за почивка, като се имат предвид… приключенията му.
Ру си помисли, че с парите, които плаща сега на Дънкан, той сигурно мъкне различни келнерки или курви всяка нощ. Квартирата, която споделяха с Луис, бе малка и за самотника от Родез сигурно беше много трудно.
— Намери си ново жилище още утре. Ще ти повиша заплатата, ако е необходимо, за да покриваш допълнителните разходи. Намери си хубаво, спокойно място.
— Благодаря — каза Луис с една от редките си усмивки. — Отивам да кажа на Дънкан, че трябва да проверим склада преди да се приберем.
Ру кимна и се върна до вратата, където Карли пожелаваше лека нощ на гостите.
— А, ето те най-после — каза тя. — Къде беше?
— С Луис. — Той застана до нея, пожела лека нощ на поредния от заминаващите си, а после тихо й каза:
— Иска малко спокойствие, така че му разреших да си намери нещо отделно от Дънкан.
— Това го разбирам — отвърна Карли.
Ру въздъхна. Знаеше, че Карли не харесва Дънкан. В него имаше нещо, което просто я отблъскваше, и колкото повече Дънкан се опитваше да я очарова с приятни безсмислици, толкова по-неприятна ставаше за нея компанията му.
Карли се опитваше да прикрие тази неприязън, но Ру я долавяше и след като я попита за това веднъж, тя си призна.
Малко по-късно Луис и Дънкан дойдоха до вратата и докато Луис пожелаваше лека нощ на Карли, Дънкан се наведе и пошепна в ухото на братовчед си:
— Наистина бих желал да остана по-дълго, Ру.
— А аз ще спя по-добре, ако проверите склада и се уверите, че всичко е наред.
— Естествено. — Дънкан си нацупи.
Ру го хвана за ръката и го поведе няколко стъпала надолу.
— Наредих също на Луис да се изнесе от квартирата ви.
— Защо? — Братовчед му го изгледа изненадано.
— Ами — каза заговорнически Ру, — защото ти се издигаш в обществото заедно с мен.
После хвърли поглед към мястото, където Силвия и дъщерите на няколко други богати хора стояха и разговаряха с цяла група младежи, и добави:
— Помислих си, че ти е нужно малко повече лично пространство за твоите… забавления, и казах на Луис да си намери друго жилище.
Дънкан не знаеше какво да направи, но след миг се усмихна и каза:
— Благодаря ти, братовчеде. Много благородно от твоя страна.
После се сбогува с Карли и си тръгна.
След малко се появи Даш и каза:
— Отивам да изпратя госпожица Истърбрук.
Ру кимна и се опита да изглежда незаинтересуван. Обърна се и видя, че Карли го гледа напрегнато.
— Това се проточи повече, отколкото предполагах — усмихна й се той. — Защо не отидеш да провериш как е Абигейл, докато изпратя и последните гости? Ще се кача след малко.
Карли не изглеждаше много убедена, но кимна, вдигна полите на дългата си рокля и се заизкачва към втория етаж.