Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Ру набързо обиколи голямата зала, като учтиво разясняваше на застоялите се, че увеселението е към края си. Откри Джеръм Мастерсън заспал в едно широко кресло в малката стая, разположена до главната зала. Беше прегърнал бутилка скъп кешийски коняк. Ру влезе в главния салон и намери своя деловодител Язон, зает в оживен разговор с друг млад човек.
Махна му и му възложи да се погрижи за Мастерсън и да го прибере в дома му по най-безопасния възможен начин.
Стигна до вратата, когато си отиваха и последните гости, включително Силвия и Даш. Когато и последният човек си тръгна, наетата от Даш карета приближи входа. Силвия се обърна да каже лека нощ на Ру и леко залитна. Той я прихвана и усети как тялото й плътно се притисна в него.
— Богове! — прошепна тя. — Сигурно съм пийнала повечко.
Лицето й бе на няколко сантиметра от неговото. Тя го погледна в очите и тихо добави:
— Какво ще си помислите за мен? — После, като че ли импулсивно, го целуна по бузата и прошепна: — Моля ви, елате скоро.
Отстъпи назад, обърна се и допълни:
— Благодаря ви, Рупърт. И простете… неловкостта ми.
После бързо заслиза по стълбите и влезе в каретата, чиято врата Даш галантно бе отворил. Младежът погледна работодателя си, качи се след Силвия и каретата потегли.
Когато Силвия и Даш изчезнаха зад ъгъла, Ру влезе в къщата, благодари на тримата наети келнери за добрата работа, плати им и ги отпрати. Знаеше, че Мари вече е заспала, както и Рендел, защото и двете щяха да стават рано. Свали сакото си и го хвърли на перилата на стълбите — бе твърде уморен, за да го поставя в гардероба, който жена му бе отделила за неговите дрехи.
Целият пламтеше от възбуда и пред него постоянно изникваше образът на Силвия Истърбрук. Не можеше да забрави аромата на дъха й, топлината й, допира на устните й до бузата си. Тялото му се стремеше към нея дори докато влизаше в тъмната спалня, която деляха с Карли. Погледна, видя, че Абигейл спи в детското си креватче, и почувства облекчение. Ако детето беше в леглото до жена му, трябваше да се мести в някоя от стаите за гости, за да не го събуди.
Бързо се съблече и се мушна под завивките. В тъмнината чу Карли да казва:
— Всички ли си тръгнаха вече?
— Не — отвърна той и се засмя. — Оставих няколко в градината. Ще ги оберем утре заран.
— Успешен ли беше приемът? — попита Карли.
— Ти беше там; как го преценяваш?
— Мисля, че ти беше много приятно с тези влиятелни мъже и… красиви жени.
Ру докосна рамото на съпругата си през тънката памучна нощница.
— Обичам да гледам. — Опита се да го каже небрежно. — Защо да не го правя? Но знам къде е домът ми.
— Наистина ли, Ру? — попита тя и се обърна към него. — Наистина ли мислиш така?
— Разбира се — отвърна той, придърпа я към себе си и я целуна. След момент беше напълно възбуден. Издърпа нощницата над главата й и я прегърна.
Облада я бързо и силно, но въобще не мислеше за нея. В тези пълни със страст минути умът му бе изпълнен с образа на друга жена. Мислеше си, че му е достатъчно само да се радва на аромата и допира на Силвия. Когато свърши, се изтъркаля встрани, легна по гръб и загледа в тавана. Питаше се дали Силвия вече се е прибрала.
Пътуваха в мълчание. Даш очакваше тя да заговори първа, но тя не каза нито дума през половината път до имението. Накрая рече:
— Извинявам се, забравих ви името.
— Дашел — отвърна той с усмивка. — Джеймсън. Срещали сте се с баща ми и брат ми.
— С баща ви ли? — Тя смръщи чело.
— Арута, лорд Венкар.
Тя зяпна.
— О, богове! Тогава вашият дядо е…
— Херцогът на Крондор — довърши той.
— Аз ви обърках — каза тя. Вече го гледаше с интерес. — С другия младеж, с когото говорех преди да тръгнем.
— Сигурно е бил Язон — каза Даш. — Той е напълно очарован от вас, госпожице.
— А вие не сте ли? — запита тя игриво.
— Не особено. — Усмивката на Даш стана още по-широка.
— Обзалагам се, че бих могла да променя мнението ви.
Тя се наведе, така че лицето й се оказа почти до неговото, а деколтето й предложи добра гледка към гърдите й.
Той също се наведе, докато носът му почти не докосна нейния, и прошепна заговорнически:
— Аз също се обзалагам, че бихте могли. — Но за нещастие — той отново се облегна назад — съм вречен на друга.
— И коя е щастливката? — Тя също се облегна удобно и добави със смях: — Сигурно много хора й завиждат.
— Не знам — каза той. — Но със сигурност е дъщеря на някой голям благородник. Дядо ми ще ми съобщи, когато му дойде времето.
— Това е ужасно — въздъхна тя и нацупи устни.
Даш повдигна рамене.