Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
— Най-после намерих мястото си. Имам чувството, че съм го търсила цял живот. Странно. Все едно съм живяла всичките тези години само за да стигна до тази малка църква… Според вас какво означава това, разтълкувайте го.
— Прекалено е лично — каза Филип, стискайки леко ръката й. — Само вие знаете какво става в душата ви. Често казват, че най-вълнуващ е пътят, който предстои да изминете…
— Просто преливам от щастие и имам нужда да го споделя.
Той я погледна. Лицето й беше озарено от силното чувство.
— А вие? — попита тя. — Щастлив ли сте?
— Странно — отвърна той, — дори не си задавам този въпрос.
На срещата с Шавал Ортанс пристигна нарочно с повече от двайсет минути закъснение.
— Шестнайсет часа в „Мариаж“, до зала „Плейел“ — определи му тя среща по телефона. — Няма как да не ме познаеш, аз съм най-красивото момиче на света!
Той ще пристигне четвърт час по-рано, ще поглади с ръка поне десет пъти ревера на сакото и мустачките си, ще се огледа на гърба на лъжичката като някоя кокетка… Половин час чакане ще го изнерви и ще го завъртя на малкия си пръст.
Шавал не само се завъртя, той се заусуква, завърза се на фльонга, заизвива се… Въртеше ококорени очи, усмихнат накриво, преливащ от болезнено желание. Нещастието винаги се изписва на лицето и се отразява на външния вид и Шавал не правеше изключение. Отново се бе превърнал в мекотело, пълзящо в краката й.
Появата на Ортанс го стресна, нервен спазъм, който не успя да овладее, разтърси цялото му тяло.
Беше още по-красива от Ортанс от спомените му. Той се надигна от стола. Краката му трепереха, не го държаха. Оглеждаше я заслепен, задъхан, с изцъклен поглед. Казваше си, това момиче беше мое едно време, лежеше под мен, намушкано на чепа ми, мачках го, притисках го, ближех гърдите, корема му. Чувстваше се като обезглавен. Сякаш снаряд му бе откъснал главата. Не беше способен да разсъждава. Изпитваше непреодолимо желание да я притисне до себе си и с мъка се задържа, като се вкопчи в бялата покривка на масата.
— Радвам се да те видя — каза тя, сядайки на ратановия фотьойл насреща.
— А аз думи нямам… — насили се да влезе в тон и той.
Устата му беще пресъхнала, сякаш беше пълна с гипс.
— Помислих, че сънувам, когато ми се обади.
— Добре, че си запазил телефонния си номер!
— А когато те видях да влизаш… Аз… аз…
Езикът му се върза на фльонга. Ортанс видя колко е жалък и реши, че работата е в кърпа вързана. Шавал не можеше да се владее. Беше едва ли не разочарована. Нямаше да има нищо вълнуващо, което да разкаже на Младши. Разочарована и облекчена. Съмняваше се, че стратегията на Младши щеше да постигне резултат. Чувстваше се неловко да се държи като ченге, да пуска празно, за да хване пълно. Предпочиташе да се осланя на инстинкта си, който й нашепваше, че Шавал ще се хване на въдицата с обещание за страстно изживяване. Познаваше човека, нали навремето беше интимна с него.
Протягайки дългите си голи ръце и пъчейки малките си гърди под носа му, тя отвори огъня:
— Исках да разбера как я караш. Мислех си за теб и се питах какво ли прави. Колко време мина от…
Той се задави от щастие. Мислила е за него! Не го е забравила напълно! Чудеше се дали не сънува и не спираше да повтаря едни и същи глупави думи на влюбен, който не се чува какво дърдори, оглупял от щастие.
— Мислила си за мен! Мислила си за мен! Боже мой! Мислила си за мен…
— Какво толкова се чудиш? Ти беше първият ми любовник. Първата любов не се забравя никога.
— Аз съм бил първата ти любов, първата ти любов… защо тогава не ми го казваше! Първата ти любов…
— Нужно ли е да се казва на висок глас? — превземаше се Ортанс, играейки с косата си.
— А пък аз да не го разбера! Боже мой! Какъв тъпак съм бил!
— Да не би да искаш да ми кажеш, че не разбираш какво се крие зад приказките на влюбените жени?
Той я зяпаше, тотално объркан. Ръцете му трепереха.
— Значи, и ти си като всички мъже, не се замисляш за чутото, не се задълбочаваш, не се опитваш да разгадаеш скрития смисъл! Случва ни се да прикрием истината зад лъжата, да пуснем диаманта в калта…
Тя се престори на засегната, че не е била разбрана, извърна глава към дъното на залата, показвайки неустоимия си профил.
— Моля те да ми простиш, Ортанс, прости ми…
Господи, колко е досаден, повтаря все едно и също! Ще претупам работата, иначе ще вземе да издъхне в ръцете ми!