Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Той стори поредна стъпка към нея. После спря.
Застина. Понечи да помръдне, но не успя.
Тогава погледна към каменния под на балкона. Към кървавия символ, в чиито очертания бе влязъл, без да разбере, прекалено съсредоточен в плячката си.
Знак на Уирда. Капан.
Младата лечителка му се усмихна и бялата светлина около ръцете ѝ примигна, а очите ѝ от златисти станаха сапфирени.
- Аз не съм Ирен.
***
Ераван извърна глава към небето, където Лизандра в облика на рук се спускаше откъм другата страна на кулата с Ирен в ноктестите си крака.
Силата му се надигна, но Ирен вече сияеше по-ярко от далечната зора.
Лизандра отвори нокти и пусна предпазливо Ирен на балкона, а тя се устреми към Ераван, излъчвайки светлина.
Дориан си върна собствения облик. От неговото тяло също струеше лечебна светлина, а със силата си ограждаше Знака на Уирда, впримчил Ераван. Вратата на кулата се отвори със замах и Елида изхвърча на балкона в същия момент, в който Лизандра се приземи с тихите си леопардови лапи върху каменния под.
Валгският крал не знаеше накъде да гледа. Докато Дориан не го удари с лечебната си светлина, карайки го да загуби равновесие. Лизандра веднага му се нахвърли и го прикова към студения камък. А Елида го прониза в корема с Дамарис, забивайки върха му в една от пролуките на каменния под.
Ераван изкрещя. Ала този звук не можеше да се мери с онзи, който издаде, когато Ирен го достигна и залепи длани като огнени звезди върху гърдите му.
Светът забави темпото си, изкриви се.
Но Ирен не се боеше.
Не се боеше от ослепителната бяла светлина, която избухна от нея, вливайки се в Ераван.
Той се изви с писък, но древният меч го беше закотвил непоклатимо към камъните.
Тъмната сила на валгския крал закипя, издигна се като вълна, готова да погълне света.
Ирен не ѝ позволи да докосне нито нея, нито приятелите ѝ. Надежда.
Каол твърдеше, че тя носи надежда. В утробата ѝ също растеше надежда.
За по-добро бъдеще. За свободен свят.
Надеждата бе водила две жени от отсрещните краища на континента преди десет години. Надеждата бе накарала майката на Ирен да вземе ножа и да убие войника, който се канел да изгори дъщеря ѝ жива. Надеждата бе накарала Мериън Локан да спечели на една млада наследница време да се измъкне, жертвайки собствения си живот.
Две жени, които никога не се бяха познавали, които светьт бе приемал за обикновени. Две жени, Жозефин и Мериън, избрали надеждата в лицето на мрака.
Две жени, довели ги до този момент. До този шанс за бъдеще.
В тяхно име Ирен нямаше да се бои. В името на детето в утробата си нямаше да се бои.
В името на света, който с Каол щяха да изградят за рожбата си, Ирен нямаше да се бои.
Да, боговете ги нямаше вече, Силба я нямаше, но Ирен можеше да се закълне, че усеща как топлите ѝ, нежни ръце я направляват. Как притискат гърдите на Ераван, докато валгският крал се мяташе, мъчейки се да я разкъса със силата на хиляда тъмни слънца.
Нейната сила обаче ги разби всички.
Нахлу безмилостно в него, в гърчещия се червей във вътрешността му.
Паразит. Инфекция, хранеща се с живота, с енергията, с радостта.
Някак отдалече тя съзнаваше, че цялата искри, свети по-ярко от пладнешкото слънце. Както и че валгският крал под нея не представлява нищо повече от гнездо усукани една в друга змии, които се опитваха да я ухапят, да отровят светлината ѝ.
Нямаш власт над мен, каза му Ирен. На тялото, приютило паразита на всички паразити.
Ще те разкъсам на парчета - изсъска той. - И ще започна с детето в...
Ирен разпали силата си само с една мисъл.
Ераван изкрещя.
Силата на сътворението и унищожението. Това таеше в себе си.