Сянката на планината
- Автор: Робертс Грегори Дэвид
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Zамония
- ISBN: 9786199087701
- Переводчик: Светлана България Комогорова
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Сянката на планината». Краткое содержание книги:
придружи за компания, имахме да оправяме разни неща около галерията.
— Но не можеше аз да дойда за компания да оправяме разни неща?
— Пазех те от моите интриги, забрави ли? — прошепна тя в ухото ми. — Пък и Дидие
си пада по него.
— Какво? Дидие и тоя?
— Тадж вече направи няколко голи етюда на Дидие. Не са лоши.
— Ще прави скулптура на Дидие?
— Да.
— Краят на това изобщо не ща да го чувам.
— А, да, обещах да отидем за свалянето на покривалото.
— Може и да пропусна. Дидие вече съм го виждал без покривало.
— Той ще извае Дидие като Давид на Микеланджело, четирийсет и девет годишен.
— Хич не ме чакай да дойда.
Забавих скорост и спрях до бордюра на широк и относително празен булевард. Когато
обикаляш достатъчно дълго улиците на Островния град, започваш да ги усещаш.
— Какво става? — попита тя.
— Движението не е наред — казах, като се озъртах.
— Какво не му е наред?
— Няма движение. Полицията го е спряла заради нещо. Колона от коли с премигващи
алени лампи като прясна кръв,
ни подмина на скорост, Последва я втора кавалкада, и трета. Гледахме ги как връхлитат
нощта с ивици светлина, докато улицата отново утихна и нормалното движение се
възстанови.
— Бързат за Бандра — отбелязах, като запалих мотора и бавно потеглих. — Ченгета и
журналисти. Случило се е нещо важно.
— Пука ли ти? — прихвана ме тя за рамото.
— Не — извиках назад. — Ела да те запозная с един специален човек. Трябва да оставя
пари в една банка.
Леля Лунен сърп направо надмина себе си пред Карла. По едно време ме отпрати —
каза, че следващата част от представлението и била единствено за жени. Хързулнах се към
изхода по просмукания с рибено масло под, като едва се удържах да не хвърля един поглед
назад.
— Яко — коментира Карла, когато се присъедини към мен на пазара Колаба. — Доста
добра йога. Някой на всяка цена трябва Да нарисува тази жена.
— Може би някой от твоите млади художници?
— Добра идея — усмихна се тя. — Мисля, че заедно ще вършим доста интересни неща,
Шантарам.
— Правилно мислиш.
Една млада проститутка от секс въртележката на „Ригал съркъл“ се прибираше през
пазара към колибата си в рибарското селище. Викаха й Цирцея[108] и беше много проклета.
Номерът й, ако парите не й стигат, бе да досажда на мъжете, докато най-сетне или се навият
да правят секс с нея, или й платят, за да спре да ги тормози.
— Ей, Шантарам! — подвикна ми тя. — Изчукай ме дълго на двойна цена!
— Здравей, Цирцея — отвърнах и се опитах да я подмина, но тя притича и препречи
пътя ми, подпряла ръце на кръста.
— Бързо ме опъни и ме чукай дълго, лайно такова!
— Сбогом, Цирцея.
Заобиколих я, но тя запретна жълтото си сари, притича и пак застана насреща ми.
— Чукаш или плащаш! — каза, награби ръката ми и се опита да се отърка в мен.
Карла я бутна в гърдите с две ръце и Цирцея залитна.
— Назад, Цирцея! — изръмжа тя на хинди и вдигна юмруци. Цирцея приглади сарито си
и ни обърна гръб, без да посмее да погледне Карла в очите.
— Така, значи, ставало… — рекох.
— Сладурана — отвърна Карла. — Откакто бях на фетишисткото парти, срещам все
хора, които с радост бих добавила към списъка на поканените.
— Бас държа. Приключих с обиколките. Сега накъде, госпожице Карла?
— А сега, любов моя, ще се издигнем чак до дъното.
СЕДЕМДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
ПОЕХМЕ НА ЮГ към хотел „Тадж Махал", където Карла имаше среща с акционери на
медийния конгломерат на Ранджит.
Ранната привечер още златееше в очите на сикхската охрана в хотела, която поздрави
Карла. Тя носеше прозрачни гумени сандали и сив работен комбинезон, който беше изрязала
да открива раменете й и пристегнала на кръста с черен колан от плетен коноп. Косата й бе
оформена в прическа от вятъра, докато се бе возила на мотора зад мен, и изглеждаше доста
добре.
Аз бях с черни джинси, дочен елек и фланелка на Кийт Ричардс, която бях взел назаем
от Олег, и не изглеждах по най-подходящия начин за делова среща. Не ми пукаше: и те не
бяха облечени подходящо за моя свят.
Срещата беше в бизнес клуба. Прекрачихме малкия асансьор и щом вратата се затвори, предложих на Карла плоското си шишенце. Тя пийна и ми го върна точно когато асансьорът