![Кралица на въздух и мрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/2/kralica-na-vzduh-i-mrak-bg-download.jpg)
Кралица на въздух и мрак [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-298-4
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на въздух и мрак [bg]». Краткое содержание книги:
— Ще го задържа отворен, докато има хора, които искат да си тръгнат от Идрис. — Гласът й беше ясен и твърд. — Аз последна ще мина през него. Кой иска да бъде пръв?
Ема се изправи и Джулиън се изправи едновременно с нея, двамата правещи всичко заедно, както винаги.
— Ще последваме нашия консул — заяви Ема.
— Семейство Блекторн ще минат първи — каза Джулиън. — Можеш да задържиш своя затвор, Зара. Ние ще бъдем свободни без теб.
Останалите от семейството им също се изправиха. Ейлийн отиде при Джия и я улови под ръка. Ема би предположила, че стаята ще бъде пълна с викове и хаос, със спорове и сбивания. Ала над ловците на сенки като че ли се беше спуснала пелена от зашеметено приемане, както у тези, които си тръгваха, така и у онези, които оставаха. Кохортата и техните съюзници гледаха безмълвно, докато мнозинството ловци на сенки се отправяха или към Портала, или за да вземат нещата си от домовете си в Аликанте.
Аликанте щеше да се превърне в призрачен град, призрачен град в призрачна земя, помисли си Ема. Потърси с поглед Даяна и я откри недалече сред множеството.
— Магазинът на баща ти? — каза тя. — Апартаментът ти?
Даяна просто се усмихна.
— Няма значение. И така щях да се върна в Лос Анджелис с вас, миличка. Аз съм учителка. Не собственица на магазин в Идрис. И защо бих искала да живея някъде, където Гуин не би могъл да идва?
Кристина прегърна Диего и Хайме, които чакаха, за да се приберат в Мексико Сити. Дивя и Раян се приготвяха да заминат, също като Камерън и Пейдж Ашдаун. Ванеса обаче стоеше на подиума и ги гледаше яростно с присвити очи. Тялото на Амелия лежеше в краката й. Ема усети как я пронизва състрадание. Да пожертваш толкова много за кауза, която не я беше грижа за теб, а после да умреш неоплакан. Струваше й се прекалено жестоко.
Камерън обърна гръб на Ванеса и се отправи към стълбите, присъединявайки се към семейство Блекторн и техните приятели, докато Клеъри нареждаше на Портала да ги върне в Лос Анджелис. Не погледна назад към братовчедка си. Ема се надяваше, че я е видял как му се усмихва насърчително.
Семейство Ашдаун не бяха единственото семейство, което щеше да се раздели. Ала с всяка стъпка, която правеше към Портала, Ема знаеше, че постъпват правилно. Никой блестящ нов свят не можеше да бъде съграден върху кръв и кости.
Порталът се изправи пред нея, грейнал и блещукащ, и тя зърна океана и брега, очертанията на Института. Семейство Блекторн най-сетне се прибираха у дома. Преминали бяха през кръв и бедствия, а сега ги очакваше изгнание, но най-после си отиваха у дома.
Улови ръката на Джулиън и заедно двамата прекрачиха през Портала.
34
Градът в морето
Кийрън чакаше на поляната от доста време. Никой не ти казваше, помисли си, че когато станеш крал в един от елфическите Дворове, почти непрекъснато ще трябва да носиш кадифе и коприна, от които сърбеше. Ботушите бяха хубави (кралят си имаше свой собствен обущар), но можеше да мине и без колан, инкрустиран със скъпоценни камъни, тежки пръстени и жакет с два килограма бродерия в ясен слънчев ден.
Прошумоляване в тревата оповести пристигането на генерал Уинтър, който му се поклони ниско. Кийрън неведнъж му беше казал да не го прави, но Уинтър настояваше.
— Адаон Кралския син, брат ти — оповести той и отстъпи настрани, за да направи път на Адаон.
Двамата братя се погледнаха. Адаон носеше зелената ливрея на паж от Светлия двор. Отиваше му. Изглеждаше отпочинал и спокоен, тъмните му очи гледаха замислено брат му.
— Поиска да говорим насаме, господарю — каза той.
— Уинтър, обърни се с гръб — нареди Кийрън. В действителност не го беше грижа какво ще чуе Уинтър — не си беше правил труда да пази тайни от главата на стражата си. Според него за един крал беше по-добре да няма тайни, ако можеше да го избегне. Това просто даваше на врага възможност да го изнудва.
Уинтър се отдалечи на няколко крачки и се обърна с гръб. Разнесе се шумолене, когато неколцината алени стражи, които бяха дошли с него, сториха същото. Адаон повдигна вежди, но несъмнено не можеше да е изненадан: стражите ги биваше в това да остават незабелязани, но кралете не стояха насред поляни сами и незащитени.
— Дойде досами дверите на вражески Двор, за да ме видиш — каза Адаон. — Предполагам, че би трябвало да съм поласкан.
— Ти си единственият от братята ми, на когото някога съм имал доверие. Така че дойдох да те попитам дали би искал, дали би обмислил да станеш крал вместо мен.
Веждите на Адаон потрепнаха като птичи крила.
— Не ти ли харесва да бъдеш крал?