![Гравитационна дъга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/1/gravitacionna-dga-bg-download.jpg)
Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
□ □ □ □ □ □ □
Гласовете са немски. Това прилича на едномачтова рибарска лодка, неизвестно защо без мрежи или удължения на носа. Товар струпан на палубата. От средата на лодката розоволик юноша се клатушка напред-назад вторачен в Слотроп.
— Той е с официален костюм — вика момчето към кабината. — Това хубаво ли е или лошо? Вие нали не сте от военната администрация?
— Господи, та аз се давя, момче. Ще подпиша и формуляр, ако искаш. — Е, това е „Здрасти, приятел“ на немски. Юношата протяга розова десница, чиято длан е облепена с морски охлювчета и го изтегля нагоре, с измръзнали уши, шуртящи от носа солени сополи, и Слотроп се пльоска на дървената палуба, усмърдяна на много поколения риби и набраздена със светли белези от по-твърди товари. Лодката отново потегля и ускорява със страховит тласък. Мокрият Слотроп се претърколва към кърмата. След тях на дъждовния фон се издига мощно огромно ветрило от пяна наподобяващо разперена опашка на петел. От кабината долита назад маниакален смях. — Хей, кой или какво командва на този съд, а?
— Майка ми — розовото момче прикляка до него с безпомощен извиняващ се вид. — Ужасът на моретата.
Тази червендалеста дама е фрау Гнаб, а нейното момче се казва Ото. В периоди на разнежване тя го нарича „Тихият Ото“, което според нея е много смешно, но в такива моменти годините й личат. Докато Слотроп се измъква от смокинга, окачва го да съхне в кабината и се увива в старо войнишко одеяло, майка и син му разказват как въртят контрабанда по цялото Балтийско крайбрежие със стоки за черния пазар. Кой друг ще излезе в морето в такава буря? Лицето му, тоест на Слотроп, вдъхва доверие, хората ще споделят с него всичко. Точно сега те изглежда държат посока към Свинемюнде, да вземат товар, с който утре ще направят един курс нагоре към бреговете на остров Узедом.
— Знаете ли един човек с бял костюм, — цитира той Гели Трипинг отпреди няколко епохи, — който в Свинемюнде всеки ден около пладне трябва да бъде на Крайбрежната.
— Всички го знаят — фрау Гнаб взема щипка енфие и засиява. — Той е белият рицар на черния пазар, тъй както аз съм кралицата на крайбрежната търговия.
— Скачачът, нали?
— Той и никой друг.
И никой друг. Слотроп все още държи в джоба на панталона дадената му от „Киселината“ Бумер шахматна фигура. Скачачът ще го познае по нея. Слотроп заспива в кабината, получава два-три часа сън и в това време го навестява Бианка, която се сгушва под одеялото с него. „Сега наистина си в онази Европа“, прегръща го тя, засмяна. „О, Господи“, неудържимо повтаря Слотроп с глас имитиращ Шърли Темпъл. Неудобно положение, наистина! Събужда се от слънцето, гракането на чайките, миризмата на мазут №2, трополене на винени бъчви по тракащи дъски към брега. Акостирали са на пристана в Свинемюнде, до клюмналите разкривени дълги пепелни останки от складове. Фрау Гнаб надзирава разтоварването. Свареното от Ото действително истинско кафе къкри в тенекиена кутия.
— Отдавна не съм пил такова — опарва уста Слотроп.
— От черния пазар — доволно мърка Ото. — Добър бизнес.
— Известно време и аз бях в този бизнес… — О, да, и какъвто е умник, всъщност беше оставил на „Анубис“ последната порция хашиш от Боудайн, нали, около двеста грама. Виж как захарницата танцува с голямата зла шоколадова торта…978
— Хубава сутрин — отбелязва Ото.
Слотроп облича пак смокинга, омачкан, свит, почти изсъхнал, и заедно с Ото слиза на брега, да търси Скачача. Изглежда днешният рейс е нает от Скачача. Слотроп непрекъснато се оглежда за „Анубис“, но яхтата я няма. Струпаните в далечината наподобяващи скелети портални кранове, надзирават опустошението, тъй внезапно сполетяло това пристанище. Пролетното руско настъпление бе усложнило градската топография. Белият кораб би могъл да се крие зад всяка планина от пристанищни развалини. Покажи се, покажи се…
978
От песента „На кораба Близалка“. — Б.пр.