Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Току-що се върнахме от провинцията — подхвърли Силвия, след като баща й мина напред — и ще съм много радостна, ако можете, колкото се може по-скоро, да ни дойдете на вечеря, Ру.
Очите й не се откъсваха от неговите и тя произнесе името му така, че краката му направо се подкосиха.
После се наведе и прошепна на ухото му:
— Много скоро.
Мина край него и гръдта й докосна рамото му. Той се обърна и я проследи как изчезва в претъпканата къща.
— И коя беше тази? — чу гласа на Карли.
Обърна се и видя жена си да слиза по стълбите. Премигна и отвърна сковано:
— А, това са Джейкъб Истърбрук и дъщеря му Силвия.
— Срамота е една жена да се появява полугола пред обществото — изсумтя съпругата му. — Погледни ги всички тия мъже как са се надули като пауни около нея.
Ру присви очи, защото един от мъжете, които се въртяха около Силвия, беше Дънкан — и бързо пресичаше опитите на всички други да се приближат до нея.
Ру се обърна, за да поздрави следващия гост, и каза:
— Е, какво пък, тя е хубавичка, а баща й е един от най-богатите хора в Кралството и няма синове. Тя е добра примамка за всеки ерген.
— Забелязах — вметна Карли, — че това не пречи на теб и на другите женени мъже да я събличате с поглед.
После го хвана за ръката с жест на собственичка и остана с него до вратата, докато не стана ясно, че повече гости няма да дойдат.
Отдавна бе минало полунощ. Ру не можеше да си спомни и малка част от разговорите, които бе водил. Беше нарочно разсеян, когато разговорите опираха до въпроси на бизнеса, и препращаше хората към Джеръм или им казваше да се отбият в кафене „Барет“ през следващите дни.
Поддържаше разговорите, като се стараеше да проследи по какъв начин се обръщат към него, но истината беше, че беше пиян от виното и успеха.
Беше един от четиримата старши партньори в компанията „Горчиво море“, но се говореше, че е главната движеща сила в могъщото сдружение. Жените флиртуваха с него, а мъжете се опитваха да го заинтригуват с разговорите си, но през цялата нощ той се интересуваше само от две неща: да се къпе в лъчите на триумфа и да следи Силвия Истърбрук.
Всеки път, когато я виждаше сред гостите, гърлото му се стягаше и когато забележеше, че друг мъж се върти около нея, в гърдите му се надигаше гняв. Карли го караше да се движат между гостите на приема, като се спря по-задълго само за да поговори с херцога и семейството му.
Докато приказваше с високопоставените благородници, тя за миг забрави, че преди малко се бе вбесила на Ру заради държането му към Силвия. На два пъти бе ходила да накърми Абигейл и и двата пъти, когато се връщаше, откриваше, че съпругът й зяпа дъщерята на Истърбрук.
Накрая гостите започнаха да си тръгват и да се сбогуват с домакините. Ру и Карли застанаха до вратата. Джейкъб мина и стисна ръката на преуспелия млад търговец.
— Благодарности за това, че ме поканихте по случай честването на новата ви компания, Рупърт. — Той се усмихна на Карли. — Госпожо Ейвъри, за мен беше удоволствие да се запознаем.
Карли се усмихна любезно, но се огледа и попита:
— Къде е дъщеря ви, господин Истърбрук?
— О, някъде с гостите — усмихна се баща й.
Той взе наметката, която му подаваше вратарят, прехвърли я през ръката си и изчака каретата му да приближи входа.
— Не се съмнявам, че поне десетина младежи са съгласни да я изпратят до вкъщи. А аз вече не мога да стоя до късните часове.
— Разбира се — хладно отвърна Карли. Каретата пристигна и Истърбрук си тръгна.
Малко след него херцог Джеймс, съпругата му, а също така синът им и жена му напуснаха, като отново накараха Карли да засияе от гордост. Макар че много богати и влиятелни мъже бяха посещавали баща й в скромния им дом, никога благородник не бе прекрачвал прага му. А още от първата вечер, определена за прием в новата къща, най-могъщите мъже на Кралството след кралското семейство бяха уважили поканата им.
Като видя, че нито Джими, нито Даш потеглят с родителите си, Ру каза на жена си:
— Извини ме за момент.
Откри Джими зает в разговор с много привлекателната дъщеря на един мелничар, който сега работеше за компанията „Горчиво море“, и като го хвана за лакътя, без дори да се извини, попита:
— Къде е Даш?
Джими направи отчаяна физиономия към младата жена, като й обещаваше безмълвно, че ще се върне при нея след секунди.
— Ей го там — посочи той през просторното помещение.
В главния салон Силвия Истърбрук беше обградена от поклонници.
Плътно до рамото й стоеше Дънкан с най-очарователната си усмивка и й разказваше приключенията си — нещо, което забавляваше Силвия и дразнеше останалите млади хора. Даш стоеше наблизо и внимателно наблюдаваше какво става.