Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Той се наведе над портала в масата и огледа полето долу.
Врагът изтласкваше отбранителната линия на Елейн при реката. Бяха изнесли стрелци на десния си фланг. Добре. Кръв и кървава пепел… натискът на тролоците беше почти като на конница. Трябваше да съобщи на Елейн да изкара конницата си зад пиките.
„Както когато се биех със Сана Ашраф при водопадите на Пена”, помисли той. Тежка конница, конни стрелци, тежка конница, конни стрелци. Едно след друго. „Таер’айн дай хочин диеб сене.”
Не помнеше да е бил толкова увлечен в битка. Боят срещу Шайдо изобщо не беше толкова завладяващ, макар че той изобщо не беше водил онова сражение изцяло. Битката срещу Елбар също не беше толкова удовлетворяваща. Разбира се, тя беше в много по-малък мащаб.
Демандред знаеше как да рискува. Мат го долавяше в движенията на войските. Играеше хазарт срещу един от най-добрите, живели някога, и залогът този път не беше в пари. Хвърляха заровете за живота на хора и крайната награда беше самият свят. Кръв и _кървава_ пепел, това наистина го възбуждаше. Чувстваше се гузен, но беше възбуждащо.
- Лан е на позиция. - Мат се изправи, върна се при картите и направи няколко отметки. - Кажете му да удари.
Тролокската войска, прехвърляща речното корито при руините, трябваше да бъде съкрушена. Беше придвижил Пограничниците покрай Височините, за да атакуват уязвимите им флангове, докато Трам и обединените му сили продължаваха да ги пердашат във фронт. Трам беше избил много от тях преди и след като реката спря да тече. Онази тролокска орда беше близо до разгрома и съчетаните действия от двете страни можеха да го постигнат.
Хората на Трам бяха уморени. Можеха ли да издържат достатъчно, докато дойде Лан и удари тролоците отзад? Дано. Иначе…
Някой затули входа на командния пост, висок мъж с тъмна къдрава коса, облечен в куртката на Аша’ман. Имаше изражението на човек, току-що изтеглил губеща ръка. Светлина. Дори _тролок_ щеше да се изнерви от този поглед.
Мин, която говореше с Тюон, се задави и млъкна. Логаин явно си имаше кръвнишки поглед специално за нея. Мат се изправи и изтупа ръцете си.
- Надявам се, че не си направил нещо много гадно на стражите, Логаин.
- Сплитовете Въздух ще се развържат сами след минута-две - отвърна грубо мъжът. - Мислех, че няма да ме пуснат да вляза.
Мат се обърна към Тюон. Беше се вцепенила като добре колосана престилка. Сеанчанците бяха подозрителни дори към _жени_, които можеха да преливат, да не говорим за мъже - и за някой като Логаин.
- Логаин - каза Мат. - Трябваш ми да се биеш редом с войската на Бялата кула. Онези шараи ги _пердашат_.
Логаин беше впил поглед в Тюон.
- Логаин! - викна Мат. - Ако не си забелязал, водим проклета война.
- Не моята война.
- Това е _нашата_ война. На всички нас!
- Тръгнах да се бия - каза Логаин. - И каква беше наградата ми? Питай Червената Аджа. Те ще ти кажат каква е наградата за човек, оскърбен от Шарката. - Изсмя се горчиво. - Шарката искаше Дракон! И аз дойдох! Преждевременно. Просто малко преждевременно.
- Виж сега - заговори Мат и се приближи към него. - Сърдит си, защото не се оказа Дракона ли?
- Не съм толкова дребнав - отвърна Логаин. - Аз следвам лорд Дракона. Нека _той_ да умре. Нямам място на този пир. Аз и моите трябва да сме с него, а не да се бием тук. Тази битка за живота на дребни хорица не е нищо в сравнение с битката на Шайол Гул.
- И все пак знаеш, че си ни нужен тук. Иначе щеше вече да си отишъл там.
Логаин замълча.
- Иди при Егвийн - каза Мат. - Вземи всички свои и _ангажирайте_ онези преливащи шараи.
- А Демандред? - попита тихо Логаин. - Реве за Дракона. Има силата на десет мъже. Никой от нас не може да му се опълчи.
- Но ти искаш да опиташ, нали? - отвърна Мат. - Точно затова всъщност си тук точно сега. Искаш да те пратя срещу Демандред.
Логаин помълча, после кимна.
- Той не може да има Преродения Дракон. Ще трябва да получи мен. Драконовия… заместник, ако искаш.
„Кръв и кървава пепел… всички са побъркани.” За жалост какво друго можеше да направи Мат срещу един от Отстъпниците? Точно сега бойният му план се въртеше около това да държи Демандред зает, да го принуждава да реагира. Докато Демандред трябваше да действа като пълководец, не можеше да нанесе кой знае колко щети като преливащ.
Трябваше да измисли как да се справи с Отстъпника. Работеше по въпроса. Работеше по него през цялата проклета битка - и не беше измислил нищо.