Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Надникна отново през портала. Елейн я притискаха много лошо. Трябваше да направи нещо. Да вкара сеанчанците? Беше ги поставил на южния край на полето, на бреговете на Еринин. Щяха да са коз срещу Демандред, за да не ангажира всичките си войски в боевете, които се водеха под Височините. Освен това имаше планове за тях. Важни.
Според Мат Логаин нямаше шанс срещу Демандред. Но трябваше някак да се оправи с него. Щом Логаин искаше да се опита, хубаво.
- Можеш да се биеш с него - каза Мат. - Направи го веднага или изчакай малко да отслабне. Светлина, _надявам_ се да го изтощим. Все едно, оставям решението на теб. Избери сам момента си и атакувай.
Логаин се усмихна. Отвори портал и прекрачи през него, с ръка на меча. Имаше достатъчно гордост, за да е Преродения Дракон, това беше сигурно. Мат поклати глава. Какво ли не би дал, за да приключи с всички тези самонадеяни глупаци. Той самият сигурно беше един от тях в момента, но това можеше да се поправи. Трябваше само да убеди Тюон да зареже трона си и да избяга с него. Нямаше да е лесно, но кървава пепел, Мат водеше Последната битка. В сравнение с предизвикателството, пред което се беше изправил сега, Тюон като че ли беше лесен възел за развързване.
- Слава за мъже… - прошепна Мин. - Тепърва предстои.
- Някой да иде да провери стражите - каза Мат и се върна към картите си. - Тюон, може би ще е добре да те преместим. Това място никога не е било безопасно и Логаин току-що го доказа.
- Мога да се опазя сама - отвърна тя високомерно.
Прекалено високомерно. Мат я изгледа учудено и тя му кимна.
„Сериозно? За това ли искаш да се скараме?” Не беше убеден, че ще мине пред шпионина. Поводът беше твърде неубедителен.
Планът му с Тюон беше да повтори онова, което Ранд беше направил някога с Перин. Ако успееше да изиграе разделение между себе си и сеанчанците и да накара с това Тюон да изтегли войските си, Сянката може би щеше да я пренебрегне. На Мат му трябваше някакво предимство.
Влязоха двама стражи. Не, трима. Третият тип лесно можеше да избегне вниманието на всеки. Мат поклати глава на Тюон - трябваше да измислят нещо по-реалистично, за което да се скарат - и отново погледна картите.
Нещо около дребния страж го зачовърка. „Прилича повече на слуга, отколкото на войник”, помисли Мат. Вдигна с усилие глава, макар че не биваше да си позволява да се разсейва от прости слуги. Да, ето го там, застанал до масата му. Изобщо не заслужаваше да му се обръща внимание, дори когато вадеше нож.
Нож.
Мат едва успя да се отдръпне, когато Сивият атакува. Изрева и посегна за един от ножовете си точно когато Мика изкрещя:
- Преливащи! Наблизо!
Докато Мин се хвърляше към Фортюона, стената на командния пост лумна в пламъци. Шараи със странни брони от метални ивици, боядисани в златно, раздраха с огън отвора. Придружаваха ги преливащи с татуирани лица: жените с дълги плътни черни рокли, мъжете без ризи, с опърпани панталони. Очите й обхванаха всичко това миг преди да събори трона на Фортюона.
Огънят блъвна във въздуха над нея, опърли пищните й коприни и погълна стената зад тях. Фортюона се освободи от хватката й и Мин примига от изненада. Беше се измъкнала от обемистото си облекло - явно беше направено да се разпада бързо, - а отдолу носеше лъскави копринени панталони и плътно прилепнала риза, и двете черни.
Тюон се надигна с нож в ръка и изсъска като подивяла котка. Мат наблизо падна по гръб на пода с някакъв мъж с нож в ръка над него. Откъде бе дошъл този мъж? Мин не помнеше да го е видяла да влиза.
Тюон се втурна към Мат, а преливащите шараи запердашиха с огън командния пост. Мин едва успя да се надигне в ужасно неудобните си дрехи. Измъкна кама и се присви до трона, с гръб към него. Земята под нея се надигаше.
Не можеше да стигне до Фортюона, тъй че се хвърли навън през задната стена, направена от онази подобна на хартия тъкан, която сеанчанците наричаха _тенми_.
Закашля се от пушека, но след като вече бе навън, въздухът стана по-чист. Тук нямаше шараи - всички нападаха от другите страни. Тя затича покрай стената. Преливащите бяха опасни, но ако можеше да наръга някого от тях, всичката Единствена сила на света щеше да е без значение.
Надникна зад ъгъла и един присвит там мъж със зверски поглед я изненада. Мъж с изпито лице. Кървавочервените татуировки по шията му приличаха на нокти на хищник, загърнали светлокожата му глава.
Мъжът изръмжа и Мин се просна на земята под ивицата огън и хвърли ножа си.
Мъжът го улови във въздуха. Закрачи към нея изгърбен и се усмихна свирепо.