Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— Браво! На пръсти, на пръсти… скок и се врътни… а така, Зефире! Бе ти си роден само за операта, дявол да го вземе! Карай все тъй… ура! — Тези неистови възклицания, придружени с оглушителен смях, пробудиха мистър Пикуик от оня дълбок сън, който, макар и траял в действителност около половин час, оставя впечатление у спящия, че е продължил три седмици, дори месец.
Едва-що заглъхна гласът, и стаята се разтресе с такава сила, че прозорците затракаха в рамките си, а леглата се разлюляха. Мистър Пикуик трепна, седна в леглото и занемял от почуда, загледа разиграващата се пред очите му сцена.
Посред стаята един човек с широкополо зелено сако, кадифени панталони до коленете и сиви памучни чорапи изпълняваше много популярен моряшки танц с просташка и палячовска пародия на лекота и грация, която, съчетана с тъй подходящия стил на костюма му, беше неизразимо абсурдна. Друг един, явно страшно пиян и вероятно катурнат в леглото от приятелите му, седеше всред завивките и опитвайки да си припомни, доколкото му бе възможно, думите на някаква комична песничка, грачеше с най-дълбоко сантиментално чувство и изражение; докато трети, седнал на едно от леглата, ръкопляскаше на двамата изпълнители с вид на голям познавач на изкуството и ги поощряваше с жарки изблици на възхищение, един от които бе вече вдигнал мистър Пикуик от сън.
Третият човек беше чудесен образец на онази порода господа, които могат да се видят в истинското им съвършенство само на подобни места; от време на време биха могли да се срещнат някои несъвършени екземпляри по кръчмите и конюшните дворове, но те никога не могат да достигнат своя пълен разцвет освен в тези разсадници, сякаш нарочно създадени от грижливото законодателство с една-единствена цел — тяхното развъждане.
Той беше висок мъж с мургаво жълто-зелено лице, дълга коса и много гъсти рошави бакенбарди, съединяващи се под брадичката му. Не носеше вратовръзка, тъй като бе играл на топка през целия ден, и отворената му риза излагаше на показ цялото великолепие на брадата му. На темето си носеше просто осемпенсово френско кепе, от което висеше ярък пискюл, съчетаващ се отлично с евтиното му дефтинено сетре. Краката му — които, бидейки дълги, бяха извънредно мършави — придаваха елегантност на чифт панталони от оксфордски меланж, ушити тъй, че да подчертаят пълната симетрия на поменатите крайници. Бидейки все пак опънати малко небрежно и освен това недотам удачно закопчани, те се спускаха на многобройни, не много изящни гънки към чифт обувки, разкривени достатъчно, за да се виждат чифт много замърсени бели чорапи. От цялата му личност лъхаше грубовато вагабонтско контене и някаква наперена наглост, равностойни на един златен рудник.
Този субект пръв забеляза, че мистър Пикуик ги наблюдава; тогава той намигна на Зефира и с подигравателна загриженост го помоли да не събужда джентълмена.
— Брей, да благослови бог честната душа и сърце на джентълмена — врътна се Зефир, преструвайки се на крайно изненадан, — та джентълменът е събуден. Хм, Шекспир! Здравейте, сър! Как са Мери и Сара, сър? А милата стара лейди у дома ви, сър? Ще бъдете ли тъй любезен да сложите и моите поздрави в първото пакетче, дето ще пратите нататък, сър, кат кажете, че отдавна щях да им ги пратя, само че ме беше страх да не би да се счупят по пътя, сър?
— Не дотягай на джентълмена с изтъркани учтивости, като виждаш, че много му се иска да пийне нещо — игриво рече джентълменът с бакенбардите. — Защо не попиташ джентълмена какво ще пие?
— Ей, пък аз съвсем забравих — отвърна другият. — Какво бихте пийнали, сър? Портвайн или малко шери, сър? Мога да ви препоръчам нашенско пиво, сър, но вие може би искате да вкусите от черната бира, а, сър? Ощастливете ме с разрешението да закача вашето нощно боне, сър.
С тези думи говорещият сграбчи тази тоалетна принадлежност от главата на мистър Пикуик и тутакси я надяна на главата на пияния, който, твърдо убеден, че забавлява многочислена публика, продължаваше да си пее комичната песничка с възможно най-меланхоличен глас.
Да се изтръгне нечие нощно боне от собственото му теме чрез насилие и да се сложи на главата на непознат джентълмен с нечистоплътна външност, колкото и духовито да изглежда само по себе си, е безспорно от шегите, които принадлежат към разреда, наречен издевателства. Виждайки произшествието точно в тази светлина, мистър Пикуик скочи енергично от леглото и без всякакво предупреждение удари тъй ловко Зефир в гърдите, че го лиши от порядъчно количество от оная потребност, която носи понякога неговото име, после си възвърна нощното боне и дръзко застана в отбранителна поза.