Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Още за какво дойдохте, сър?
— За нищо друго, сър… Ох, боже мой! Само да ви поздравя, сър, да видя как сте със здравето и да попитам как е мис Еми.
— Какво ви засяга това, сър? — отвърна мистър Дорит.
— Нямам никакво право да ме засяга, сър, никога не съм смятал да намаля разстоянието между нас. Зная, че е волност от моя страна, но не ми мина през ума, че може да го посрещнете зле. Честна дума, сър — каза развълнувано младият Джон, — беден, какъвто съм, аз съм твърде горд, за да дойда, уверявам ви, ако си бях помислил това.
Мистър Дорит се засрами. Той пак се върна при прозореца и стоя известно време с чело, опряно на стъклото. Когато се обърна, в ръцете си държеше носна кърпичка, с която си беше бърсал очите, и имаше уморен и болен вид.
— Млади Джон, много съжалявам, че бях така прибързан към теб, но… ха… някои възпоминания не са щастливи и… хм… не биваше да идваш.
— Сега почувствувах това, сър — отвърна Джон Чивъри, — но по-рано — не, и бог ми е свидетел, нямах лоши намерения, сър.
— Не, не — каза мистър Дорит. — Сигурен съм… хм… в това. Ха. Дай ръката си, млади Джон, дай си ръката.
Младият Джон я подаде, но мистър Дорит я беше направил бездушна и вече нищо не можеше да прогони бледия и изплашен вид от лицето му.
— Ето! — каза мистър Дорит и бавно разтърси ръката му. — Седни пак, млади Джон.
— Благодаря, сър, но предпочитам да стоя прав.
Мистър Дорит седна вместо него. След като си подържа малко главата, като че ли го боли, той я обърна към посетителя си и рече, като се мъчеше да бъде непринуден:
— А как е баща ти, млади Джон? Как… хм… как са всичките там, млади Джон?
— Благодаря, сър. Всички са доста добре, сър. Не се оплакват от нищо.
— Хм. Ти продължаваш… хм… старата си търговия, както виждам, нали, Джон? — каза мистър Дорит, като хвърли поглед към оскърбителния пакет, който бе проклел.
— Отчасти, сър. Вземам участие и — Джон се позапъна — в татковата работа.
— О, така ли! — каза мистър Дорит. — Ти да не… ха, хм… стоиш на… ха…
— На пропуска ли, сър? Да, сър.
— Много ли си зает, Джон?
— Да, сър, доста сме претрупани сега. Не зная защо, но обикновено сме доста претрупани.
— По това време на годината ли, млади Джон?
— Обикновено по всяко време на годината, сър. Не знам никое време, когато да ни е по-леко. Лека нощ, сър!
— Постой малко, Джон… ха… постой за минутка. Хм. Остави ми пурите, Джон, аз… ха… те моля.
— Разбира се, сър.
Джон ги сложи с разтреперана ръка на масата.
— Постой още малко, млади Джон; постой още минутка. Ще ми бъде… ха… приятно да изпратя… хм… нещичко по такъв доверен пратеник, да се подели между… ха, хм… тях… тях… според нуждите им. Ще имаш ли нещо против да го занесеш, Джон?
— Ни най-малко, сър. Сигурен съм, че това ще е добре дошло за много от тях.
— Благодаря ти, Джон, Аз… ха… ще го напиша, Джон.
Ръката му трепереше така, че му бе нужно дълго време, за да го напише, и най-после надраска нещо разкривено. Беше чек за сто лири. Той го сгъна, пъхна го в ръката на младия Джон и я стисна в своята.
— Надявам се, че ти… хм… ще забравиш… хм… случката, Джон.
— Не говорете за това, сър, моля, недейте. Не ви се сърдя, уверявам ви.
Обаче нищо не можа да възвърне естествения цвят и изражение на Джоновото лице, докато стоя там, или да му възстанови естественото държане.
— И, Джон — каза мистър Дорит, като стисна ръката му за последен път, преди да я пусне, — надявам се, че… ха… че каквото говорихме, ще си остане между нас и че като излезеш оттук, няма да кажеш нещо, което би могло… хм… да издаде, че… ха… някога аз…
— О, уверявам ви, сър — отвърна Джон Чивъри, — макар и да съм беден, сър, твърде горд съм, за да го сторя, сър.
Мистър Дорит обаче не беше така горд и честен, за да не подслуша на вратата, да се увери дали Джон наистина си отиде направо или се запря да поговори с някого. Не остана никакво съмнение, че той излезе направо и забърза надолу по улицата. След като поседя сам около един час, мистър Дорит позвъни за пътническия агент, който го намери седнал на стола си пред камината, с гръб към него и с лице към огъня.
— Може да вземете този пакет с пури да ги пушите из пътя, ако обичате — каза мистър Дорит с небрежен жест. — Ха… донесе ми ги… хм… малък дар от… ха… сина на мой стар наемател.