Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Мила моя — рече той при раздялата, — семейството ни очаква от тебе… хм… да утвърдиш достойнството му и… хм… да отстояваш значимостта му. Зная, че никога няма да го разочароваш.
— Не, татко — каза Фани, — мисля, че можеш да разчиташ на това. Моите най-сърдечни поздрави на милата ми Еми и кажи, че ще й пиша много скоро.
— Да предам ли някаква поръчка и на… хм… някой друг? — многозначително запита мистър Дорит.
— Не, папа, благодаря — каза Фани, пред чиито очи веднага изпъкна мисис Дженеръл. — Много мило е от твоя страна, но моля да ме извиниш. Нямам никаква друга поръчка, която би ти доставила удоволствие да предадеш, благодаря ти, мили татко…
Те се разделиха в една от крайните гостни стаи, където само мистър Спарклър послушно чакаше разпоредбите на своята лейди, за да се сбогува. Когато мистър Спарклър бе допуснат най-после до тази заключителна аудиенция, допълзя и мистър Мърдл, чиито ръце бяха съвсем потънали в ръкавите му, и настоя да придружи мистър Дорит по стълбите. Всички протести на мистър Дорит останаха напразни и той има честта да бъде изпратен до външната врата от този велик човек, който (както му каза мистър Дорит, когато се ръкуваха на прага) го беше наистина отрупал с внимание и услуги през това паметно посещение. И така те се разделиха; мистър Дорит се качи гордо в каретата и никак не съжали, че агентът му, който бе дошъл да си вземе сбогом с прислугата, има случай да види тържественото му заминаване.
Гореописаната тържественост все още озаряваше мистър Дорит, когато той пристигна в хотела. Подпомогнат от агента и още половин дузина хотелски прислужници, той слезе от каретата и влезе в преддверието със спокойна величественост, когато изведнаж… ха!… занемя и се закова на мястото си! Пред очите му стоеше Джон Чивъри в най-новите си дрехи, с цилиндър под мишницата, в едната ръка бастунчето с дръжка от слонова кост, което елегантно затрудняваше държането му, а в другата — пакет пури!
— Ето, младежо — каза портиерът, — това е господинът. Този младеж настоя да ви дочака, сър, и каза, че ще се зарадвате, като го видите.
Мистър Дорит стрелна с гневен поглед младежа, задави се и рече с най-мек тон:
— Ха! Младият Джон! Струва ми се, че е младият Джон, нали?
— Да, сър! — отвърна младият Джон.
— Аз… хм… така и помислих! — каза мистър Дорит. — Младежът може да дойде горе — обърна се той към прислугата, като отмина нататък, — а, да, той може да дойде горе. Нека младият Джон ме последва. Ще поговоря с него горе.
Младият Джон го последва усмихнат и сияещ от удоволствие. Стигнаха до апартамента на мистър Дорит. Слугите запалиха свещи и се оттеглиха.
— Е, сър — каза мистър Дорит, щом останаха сами, като се обърна към него и го сграбчи за яката. — Какво значи това?
Удивлението и ужасът, които се изписаха по лицето на нещастния Джон — защото той очакваше вече да го разцелуват, — бяха така силно изразени, че мистър Дорит си отпусна ръката и само продължи да гледа гневно.
— Как смеете да постъпвате така? — каза мистър Дорит. — Как си позволявате да дойдете тук? Как смеете да ме обиждате?
— Аз да ви обиждам, сър? — извика младият Джон. — О!
— Да, сър — отвърна мистър Дорит. — Да ме обиждате! Идването ви тук е оскърбление, нахалство, безочливост. Вие не сте нужен на никого тук. Кой ви изпрати? За какъв… хм… дявол сте дошли тук?
— Помислих си, сър — каза младият Джон с такова бледо и изплашено лице, каквото мистър Дорит не бе виждал през целия си живот, дори докато беше в колежа, — помислих си, сър, че няма да имате нищо против да приемете един пакет…
— По дяволите пакета ви, сър — избухна гневно мистър Дорит. — Аз… хм… не пуша.
— Покорно прося извинение, сър. Някога пушехте.
— Повторете тези думи — извика мистър Дорит съвсем извън себе си от гняв, — и ще ви набия с ръжена.
Джон Чивъри отстъпи към вратата.
— Стойте, сър! — извика мистър Дорит. — Стойте! Седнете. Дявол да ви вземе, седнете!
Джон Чивъри се отпусна на най-близкия до вратата стол, а мистър Дорит се заразхожда нагоре-надолу из стаята, първо бързо, после по-бавно. Веднаж отиде до прозореца и застана до него, опрял чело на стъклото. Изведнаж се обърна и рече: