Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)

— Сузан — обади се Флорънс, седнала замислена на масата, — много е късно. От нищо повече не се нуждая тази вечер.

— Ах, мис Флой! — отвърна Нипър. — Казвам ви често си мечтая за онова време когато седях с вас много по до късно отсега и направо заспивах от умора, а вие все седяхте будна като с очила, но сега вече мащехата ви идва и седи с вас мис Флой и уверявам ви аз съм много благодарна за това. Нищо лошо не мога да кажа за това.

— Няма да забравя кой е бил старият ми другар, когато вече нямам никакви, Сузан — увери я нежно Флорънс, — никога.

И като вдигна глава, тя обви с ръка шията на смирената си приятелка, притегли лицето й към своето и като й пожела „лека нощ“, я целуна, от което мис Нипър така се размекна, че започна да хлипа.

— А сега, скъпа мис Флой — каза Сузан, — разрешете ми да сляза пак долу и да видя как е баща ви, знам, че се безпокоите за него, разрешете ми да сляза долу пак и сама да почукам на вратата му.

— Не — възрази Флорънс, — легни си. Ще научим повече утре сутринта. Сутринта аз сама ще се осведомя. Смятам, че мама е била там — Флорънс се изчерви, тъй като не хранеше подобни надежди — или сега навярно е там. Лека мощ!

Сузан бе твърде трогната, за да изрази собственото си мнение относно възможността мисис Домби да се грижи за съпруга си, и мълчаливо се оттегли. Останала сама, Флорънс бързо закри лицето си с ръце, както често бе правила преди, и остави сълзите да се стичат по бузите й. Мъката, предизвикана от семейното неразбирателство и злочестина, угасналата й надежда — ако можеше това да се нарече надежда — някога да спечели сърцето на баща си, съмненията и опасенията й, разкъсващи я между двамата, копнежът в невинната й душа, тласкащ я и към двамата, голямото разочарование и съжаление, че се е разбила една мечта, родена от светли надежди — всичко това измъчваше главата й и сълзите й се стичаха неудържимо. Майка й и брат й — мъртви, баща й — равнодушен към нея, Едит — враждуваща с него и отхвърляща го, но обичаща и обичана от нея. На Флорънс й се струваше, че нейната собствена любов никога не може да й донесе щастие, към когото и да е отправена. Последната неволна мисъл бе бързо потисната, но останалите мисли, предизвикали тази, бяха твърде тежки и мъчителни, за да бъдат отхвърлени. Нощта беше тягостна.