Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
- Внимавай...
Майев замахна с черен камшик към господарката на Перант. Не...
Елин скочи с огнен щит към Елида, за да я защити от смъртоносния удар.
И моментално осъзна грешката си. Осъзна я в момента, в който ръцете ѝ минаха през тялото на приятелката ѝ и тя изчезна.
Илюзия. Беше се уловила на поредната илюзия, излагайки се на опасност...
Тя се завъртя обратно към Майев, готова да атакува с пламък, но твърде късно.
Ръце от сенки я стиснаха за гърлото. Непоклатими, вечни ръце.
Елин се изви, забори се за поне глътчица въздух, но ръцете стискаха, и стискаха...
Стаята се изпари. Камъните под краката ѝ се превърнаха в кал и сняг, а грохотът на реката - в познатата глъчка на сражението. Едва за част от секундата илюзията я изплю обратно в реалността. Топлият въздух отстъпи място на мразовит вятър, животът - на сигурна смърт.
Елин обви ръцете си в пламъци и задращи без дъх по сенките, усукали се около шията ѝ.
Майев стоеше пред нея с развяна от вятъра роба.
- Ето какво ще се случи, Елин Галантиус.
Камшици от сенки се изстреляха към нея, заплющяха кръвожадно и Елин не можа да ги отблъсне нито с пламъците си, нито с волята си. Увиха се задушаващо около тялото ѝ и не ѝ оставиха дъх дори да изпищи.
Огънят ѝ гаснеше.
- Ще положиш кръвната клетва пред мен. А после двете заедно ще оправим бъркотията, която си създала. Вие с краля на Адарлан ще поправите стореното. Въпреки че вече не си Носителката на огъня, ще ти намеря приложение.
Вятър, целунат от сняг, повя покрай нея. Не!
Зад гърба ѝ проблесна светлина и Майев застина.
Сенките се затегнаха още повече около тялото ѝ и Елин пак се изви от болка. Беззвучен писък опита да се изтръгне от гърлото ѝ.
- Вероятно се чудиш защо си мисля, че би се съгласила на подобно нещо. Как мога да те принудя. - Кралицата се засмя гърлено. - Ако не ми се подчиниш, ще погубя всичко, което обичаш най-много на света. Най-скъпото. А като приключа, ще коленичиш пред мен.
Не, не...
Гъст, пулсиращ мрак плъзна от Майев и зрението на Елин се замъгли.
Но вълна от мразовит вятър отблъсна чернилката.
Поне колкото да си поеме въздух. Да вдигне глава и да види татуираната ръка, протегната към нея, за да я изправи на крака. Роуан.
Зад него се появиха още две фигури. Лоркан. И Фенрис във вълчи облик.
Кадърът, който не спря, за да ѝ помогне онзи ден в Мъглив рид, сега ѝ се притичваше на помощ.
Роуан още протягаше уверена ръка към нея, без да отлепя очи от Майев. Вреченият ѝ изръмжа през оголени зъби.
Но пръв атакува Фенрис. Той от дълго време чакаше този момент, тази възможност.
Озъби се яростно с щръкнала козина и скочи към Майев. Право към бледата ѝ шия.
Елин се загърчи, а Роуан изкрещя предупредително, но беше твърде късно.
Заслепен от жаждата си за мъст, от гнева си белият вълк се нахвърли на Майев.
Камшик от мрак изплющя към него.
Фенрис изскимтя от болка и звукът отекна в костите на Елин, преди вълкът да се стовари тромаво на земята. От дълбоката рана по лицето му шурна кръв.
Всичко се разигра мълниеносно.
Силите на Роуан и Лоркан се надигнаха, готови за атака. Фенрис се изправи немощно. Нов камшик от сенки се изстреля към него. И го шибна през лицето. Като че Майев знаеше къде точно да го удари.
Фенрис пак падна и кръвта му оплиска снега. Проблесна ярка светлина и той си върна елфическия облик. Жестоките рано по лицето му...
Не. Не...
Елин събра въздух в дробовете си, колкото да процеди сипкаво:
- Бягай!
Предупреждението ѝ накара Роуан най-сетне да обърне поглед към нея.
И тогава Майев атакува отново.
Сякаш бе пазила силата си - сякаш ги бе чакала.
Вълна от мрак обгърна вречения ѝ. Заедно с Лоркан и Фенрис.
Магията им лумна, озарявайки тъмнината като светкавица зад облак. Но не им стигаше да се изтръгнат от хватката на Майев. Лед и вятър заблъскаха мрака ѝ със свирепи, отривисти пориви.
Магията на Майев се засилваше.
Ледът и вятърът секнаха. Мракът като че задуши магията им. Като че я погълна.
И приятелите ѝ закрещяха.
Роуан закрещя.
113
Ераван я доближи задъхан.
- Лечително - процеди, излъчвайки нечистата си сила като черна аура.
Тя отстъпи назад към парапета на балкона. Валгският крал
я последва като хищник, най-накрая спипал дълго преследвана плячка.
- Знаеш ли откога те издирвам? - Вятърът брулеше златистата му коса. - Подозираш ли дори на какво си способна?
Тя се поколеба, опирайки гръб в парапета, който я делеше от ужасяващата пропаст.
- Как мислиш, че се сдобихме с ключовете? - По устните му се появи изпълнена с омраза усмивка. - Съществувате и в моя свят. Но там не сте лечителки, а екзекуторки. Унищожителни. Способни да лекувате, но и да вредите. Да разнищвате тъканта на живота. На световете. - Ераван се ухили широко. - Затова ви покорихме. Използвахме ви да разкъсате материята на Портата на Уирда. Да ни дадете три парчета от нея. Майев така и не разбра. И никога няма да разбере. - Насеченият му дъх натежаваше все повече от садистичната наслада с всяка изречена дума, с всяка стъпка към нея. - Бяха нужни всички лечителки от моя свят, за да откъснат ключовете от портата. Но ти, с твоята дарба... ти можеш да го направиш и сама. А сега ключовете пак са в портата... - Той отново се усмихна. - Майев си въобразява, че идвам да те убия. Малката ти огнена кралица също. Дори не подозират, че исках да те открия. Преди Майев. Преди да те е погубила. А сега стоиш пред мен... Да знаеш колко ще се забавляваме двамата с теб, Ирен Тауърс.