Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Офицерите от имперския щаб се размърдаха неловко.

— Отново, при цялото ми уважение, господин заместник-командир. Ние победихме вас.

Улен просто примигна озадачено.

— Ние не бяхме Гвардията.

Обади се друг млад щабен офицер — жена от Дал Хон.

— Да проверим ли как е императрицата? Ами ако не е в безопасност?

Улен обърна погледа си към равнината.

— Това не е моя грижа. Работата ми е да спечеля това сражение, ако въобще е възможно.

И той отново потегли — достатъчно дълго бе стоял на едно място. Щабът и вестоносците можеха да изберат дали да го следват или не.

Той се изкачи до южния път — висока точка, чието легло е било издигнато от имперските инженерни части. Сега над широкия склон се беше събрала наситено кехлибарената светлина на късния следобед. Викове привлякоха вниманието му към средата на полето, където някакво въртене в светлината показа отварянето на Лабиринт. Разля се мрак и оттам излезе нещо тъмночерно, ъгловато и с крила. Демон. И то не от нашите. Офицерите от щаба извикаха разтревожено. Улен се обърна към тях.

— Наредете на опълчението да съсредоточи огъня си върху това нещо!

— Слушам — и жената от Дал Хон отдаде чест и хукна към най-близкия кон.

Добре. Един урок от Чос — дори и да знаеш, че не е достатъчно, направи нещо! Къде ли бяха проклетите им кадрови магове? Вече отнесени от Забулените?

Пред погледите на целия строй от мъже и жени нещото се хвърли върху тежката пехота на Урко, спусна се и захвана да замахва наляво и надясно. После се издигна с жертва в ръце и я разчлени пред всички — крайниците се завъртяха, а телесните течности се разплискаха. Улен можеше да се закълне, че всичките му хора потръпнаха пред зрелището. Гуглата да ги вземе! Трябва да покажем на всички, че притежаваме огнева мощ, за да спрем това чудо! Само това представление стига да пречупи бойния дух.

С тежки замахвания на крилата демонът се понесе на изток, където Златните моранти на В’тел кълцаха фалангата на Гвардията. Под създанието безредно заизбухваха остриета и разкриха несполучливите хвърляния на муниции. Къде са проклетите кадрови магове! Докато чудовището минаваше над някакъв хълм, нещо го удари и проблясване на синя светкавица накара Улен да потръпне и да извърне поглед. По склона отекна ужасяващ крясък, подобен на трошене на камък. Когато погледна отново, нещото удряше, обзето от бели пламъци, а от него бликаха капки разнообразни течности. Демонът започна да пада, а крайниците му да се гърчат, докато очертанията му се размиха, изтъняха и залиняха. Удари се в земята, събори нередовни войници и се блъсна в стената от щитове на малазанските редовни, които изпонасякоха потръпващата му плът. Сред имперските сили се понесе радостен вик. Всички хора и от двете страни се спряха и ужасено и очаровано загледаха сцената. Богове, топилка. Какъв ужасен начин да загинеш. Той си отбеляза хълма — гол, но опасан от тъмна черта, от окоп. Нещо необичайно в хребета го порази. Тревите се накланяха, олюляваха се, все едно от постоянен силен вятър — веене с ветрило! Бала.