Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— Загубихме се, господине — викна той над шума на вълните.

Дълга пауза. После:

— Да, аз се загубих. Но може би не напълно.

Мъжът явно бе един от ония побъркани магове, за които бе чувал в песните, и някак си безумието му го бе засегнало — богове, дано премине!

— Искам да кажа, господине, че не знам къде сме.

Мъжът се помести напред и постави студена влажна ръка на рамото на Оло.

— В Коун сме — обясни той и отблъсна Оло, за да достигне скалата.

Оло го изгледа:

— Наистина ли, господине? Искам да кажа, че никога не съм бил тук.

Дебелакът отметна назад мократа си коса, кръстоса ръце на широкото шкембе, преплете пръсти и се загледа в града на север през спуснати клепачи.

— Е, вече си тук.

Нещо трябва да бе привлякло погледа му, понеже той се наведе, протегна се надолу и взе в ръка навито приношение от листа. В него имаше старо повехнало цвете здравец. Така, значи дори и тук, в Коун, рече си Оло. Известно време човекът доста замислено разглеждаше приношението, а дебелите му устни се бяха извили надолу.

— Търпение, това е урокът. Търпение — и приемане на непроменимото. Питам се дали най-после ще го науча?

— Простете, господине?

Все едно Оло не се беше обадил. Мъжът хвърли приношението обратно във вълните и се обърна. По-нататък на брега, при малка скала, щръкнала посред стръмен склон от камъчета, плавей и пясък, точно там, където не беше имало никой, чакаха мъже и жени. Оло разпозна облечените в тъмно фигури от историите и вече просто се радваше, че е бил оставен жив. Той надигна кратуната, за да отпие, но установи, че е празна, и я захвърли с отвращение. Тогава си спомни за монетата и зарови из ризата си. Намери я, викна радостно и крадешком погледна към брега, ала фигурите си бяха отишли, а с тях и страховитият му пътник. Дано всичките пропаднат в Бездната!

Той се отблъсна от хлъзгавия, покрит с водорасли камък, и загреба наобратно. Сега към Коун. Надяваше се да са достатъчно цивилизовани, та да имат поне един-два бардака. А и каква история имаше за разказване! Дори можеше да му стигне за една нощ в дома.