Гравитационна дъга [bg]

Но понастоящем зад Слотроп се е разгърнало някакво пространство, срещу което той не може да се обърне, мостове, които са можели да водят обратно, в последно време са рухнали безвъзвратно. И той вече започва да не се тревожи особено за това, че предава онези, които му се доверяват. Не усеща тъй непосредствено задълженията. Всъщност, налице е всеобща загуба на емоции, вцепенение, което би трябвало да го тревожи, обаче не успява…

Не може…

От корабната радиостанция долитат пращенията на руски предавания, а радиосмущенията блъскат като дъждовни пелени. На брега започват да се появяват светлини. Прокаловски изключва главния прекъсвач и гаси всички лампи на „Анубис“. От време на време по заострени краища и челни повърхнини ще избликват огньове на Свети Елм, ще потрепват белезникаво като предупредителни сигнали за антени и щаги974.

Замаскиран от бурята, белият кораб ще се промъкне безшумно край грамадната развалина Шчечин975. Дъждът откъм левия борд ще утихне за минута и ще се появят последните няколко изпотрошени пристанищни мачтови кранове и овъглени складове, тъй мокри и блестящи, че почти можеш да ги подушиш, и началото на смрадливите блата, където никой не живее. След това брегът отново ще стане невидим, сякаш са в открито море. Заливът Одер-Хаф ще се разшири около „Анубис“. Довечера няма да сноват патрулни катери. От тъмнината с грохот ще връхлитат разпенени вълни, ще се разбиват високо над носа на кораба и от пастта на златния чакал976 ще шурти солена вода… Граф Вафна ще залита из кърмата само по бяла папионка, ръце пълни с червени, бели и сини чипове, които се разсипват и тракат по палубата и ще останат завинаги неосребрени… до полубака графиня Бибеску сънува Букурещ отпреди четири години, (януарския терор, по радиото Желязната Гвардия крещи Да живей смъртта, а телата на евреи и левичари висят по куките на градските кланици977 и от тях капе на дъските, вмирисани на месо и животински кожи), докато момче на 6–7 години с кадифено костюмче а ла Фаунтлерой смучи гърдите й, мокрите им коси се сливат заедно до пълна неразличимост, както и стоновете им и те ще изчезнат във внезапната белота експлодираща над носа на кораба… и бримки ще тръгнат по чорапите и копринени рокли върху вискозни комбинезони ще създават множество цветни ивици с вълнообразен ефект… надървени курове ще омекват без предупреждение, костени копчета ще се тресат от ужас… пак ще бъдат включени лампите и палубата ще се превърне в заслепяващо огледало… и минута подир това на Слотроп ще му се стори, че я вижда, ще помисли, че отново е намерил Бианка, плътно слепени тъмни ресници и облято от дъжд лице, ще види как тя ще стъпи накриво на хлъзгавата палуба, тъкмо когато „Анубис“ завива рязко наляво, и даже на този етап от случващото се, дори на такова разстояние, той ще затича към нея, без да се замисля, ще се подхлъзне също, докато тя изчезва под тебеширенобелите спасителни въжета и пропада, ще залитне опитвайки да възвърне равновесие, но веднага ще бъде ударен по бъбреците и блъснат много лесно извън борда и адиос на „Анубис“ и на целия му товар от кряскащи фашисти, и няма вече кораб, няма даже черно небе, докато бързи дъждовни иглички ще бият по неговите падащи очи и той ще удари водата, без да извика за помощ, а само плачливо и смирено ще прошепне егати, но сълзите нищо няма да добавят към разпененото бяло опустошение, което тази вечер ще бъде считано за залива Одер-Хаф…