Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Господарят на хаоса
Господарят на хаоса - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Господарят на хаоса

Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:

Докато колелото се върти и ветровете на съдбата бушуват по земята, Ранд ал-Тор се бори да обедини държавите за Последната битка, когато Тъмния ще се освободи и ще излезе наяве в живия свят, и да освободи капаните, поставени от безсмъртните Отстъпници за непредпазливото човечество.
1 ... 313 314 315 316 317 318 319 320 321 ... 405
Перейти на страницу:

Тя приклекна пред Ранд в изящен реверанс, измърмори едно „милорд Дракон“ и протегна ръка на Мин.

— Хайде, Мин. — Реверансът на Мин не беше толкова обигран и накара Ранд да се сепне.

Преди да са стигнали до вратата, едното й крило се разтвори рязко и вътре замарширува висока жена в ливрея, със сребърен поднос с бокали и кана, от която лъхаше на вино и сок от сладка диня. Перин почти зяпна. Въпреки червено-белите си слугински одежди жената спокойно можеше да мине за майка на Чиад или по-скоро за баба й с тази късо подстригана бяла коса. Тя изгледа начумерено излизащите жени, пристъпи до най-близката маса и остави подноса. Лицето й беше замръзнала маска на покорство.

— Предадоха ми за четирима, милорд Дракон — каза тя някак непривично; стори му се, че иска да изрази покорство и почит, но нещо сякаш я беше стиснало за гърлото — затова ви донесох за четирима. — Пред реверанса й този на Мин беше направо елегантен. После тя се връцна и излезе, като тръшна вратата.

Перин погледна Ранд.

— Да ти е хрумвало някога, че жените са… странни?

— Защо питаш мен? Ти си жененият. — Ранд напълни един от бокалите с пунш и му го подаде. — Ако не знаеш, ще трябва да питаш Мат. Аз лично с всеки ден ги разбирам все по-малко.

— И аз. — Перин въздъхна. Пуншът явно охлаждаше добре; Ранд сякаш изобщо не се потеше. — Впрочем, къде е Мат? Ако трябва да предположа, бих казал, че е в най-близката кръчма, но едно към едно дали стиска чашата със зарове, или подрусва някое момиче на коляно.

— Той по-добре да е забравил и двете — каза мрачно Ранд и остави пунша си недокоснат. — Той сега би трябвало да водя насам Елейн, за да бъде коронясана. А също и Егвийн и Нинив, надявам се. Светлина, толкова много неща има да се свършат преди да е пристигнала! — Главата му се люшна като на мечка на верига, после погледът му се прикова в Перин. — Би ли отишъл в Тийр заради мен?

— В Тийр! Ранд, от два месеца съм на път. Това седло се отпечата на задника ми.

— Мога да те заведа там още тази вечер. Днес. Можеш да спиш в генералска шатра и да не сядаш на седло колкото си искаш.

Перин го зяпна — Ранд май му говореше сериозно. Изведнъж се улови, че се чуди дали Ранд все още е с ума си. Светлина, не биваше да полудява поне до Тармон Гай-дон. Той отпи дълбока глътка от пунша, за да отмие горчивата мисъл от устата си. Странна мисъл за един приятел.

— Ранд, дори да можеш да ме заведеш в Тийр веднага, ще ти откажа. Трябва да поговоря с един човек тук, в Кемлин. И освен това бих искал да се видя с Боуд и останалите.

Ранд сякаш не го слушаше. Отпусна се в един от позлатените столове и загледа Перин с блуждаещ поглед.

— Помниш ли как Том жонглираше с всички онези топки и колко лесно изглеждаше отстрани? Е, аз сега се напъвам да жонглирам с всички сили и трябва да ти кажа, че не е никак лесно. Самаил е в Иллиан, останалите Отстъпници Светлината само знае къде са. Понякога дори ми се струва, че те не са най-лошото. Бунтовници, които смятат, че съм Лъжедракон. Заклети в Дракона, които смятат, че имат право да палят села в мое име. За Пророка чувал ли си, Перин? Все едно, той не е по-лош от всички останали. Имам съюзници, които се мразят взаимно, и най-добрият пълководец, когото мога да назнача да тръгне срещу Иллиан, не иска нищо друго освен да се впусне в щурм и да загине. Елейн може да пристигне тук навярно след месец, месец и половина, с малко късмет, но дотогава като нищо може да ми се струпа някой метеж. Светлина, искам да й предам Андор цял и непокътнат. Смятах лично да отида да я доведа, но това би било най-лошото, което мога да направя. — Той затули лицето си с шепи и заговори през тях. — Най-лошото!

— Какво казва Моарейн?

Ранд го погледна през пръстите си.

— Моарейн е мъртва, Перин. Тя уби Ланфеар и загина, и край с нея.

Перин се смъкна на стола. Моарейн? Струваше му се невъзможно.

— Щом Аланна и Верин са тук… — Той завъртя бокала в ръцете си. Сам не можеше да се довери на която и да е от двете. — Помолил ли си ги за съвет?

— Не! — Ранд махна отривисто с ръка. — Те стоят настрана от мен, Перин. Казах им го съвсем ясно.

Перин реши да накара Файле да разбере какво точно става от страна на Аланна или Верин. Двете Айез Седай често го бяха карали да се чувства смътно притеснен, но Файле като че ли се разбираше добре с тях.

— Ранд, знаеш не по-зле от мен, че е опасно да ядосваш Айез Седай. Моарейн дойде да ни издири — теб във всеки случай, — но понякога ми се струваше, че е готова да убие Мат, мен, както и теб. — Ранд не отвърна нищо, но поне като че ли се заслуша. — Ако и една десета от приказките, които чух от Бейрлон насам, са верни, това може да се окаже възможно най-неподходящото време да се ядосват Айез Седай. Не претендирам, че знам какво точно става в Кулата, но…

1 ... 313 314 315 316 317 318 319 320 321 ... 405
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)