Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Ранд се наведе напред.
— Кулата е разцепена точно по средата, Перин. Половината ме взимат за прасе, което могат да купят на пазара, а другата половина… Не знам какво точно мислят. Три дни поред се срещам с пратеничеството им и все още не мога да ги разбера. Задават много въпроси, гледат да не отговарят на моите и като че ли не са особено доволни, че не им давам повече отговори, отколкото те на мен. Елайда поне — тя е новата Амирлин, ако още не си чул — нейните хора поне казват нещо, макар че, изглежда, си въобразяват, че толкова ще се впечатля, че няма да ровя надълбоко.
— Светлина — въздъхна Перин. — О, Светлина небесна! Искаш да кажеш, че част от Айез Седай наистина са се разбунтували и че ти си се озовал точно по средата между Кулата и бунтовничките? Две мечки стръвници, готови да се сбият, а ти береш къпини между тях! Не си ли помислял, че можеш да си навлечеш предостатъчно неприятности от Айез Седай и без всичко това? Ще ти кажа самата истина, Ранд. Сюан Санче караше пръстите на краката ми да се къдрят в ботушите ми, но с нея човек поне знаеше къде му е мястото. Караше ме да се чувствам като кон, за който се мъчи да реши дали става за дълга езда, но поне ми даваше да разбера, че не се кани лично да ме оседлае.
Смехът на Ранд бе твърде дрезгав, за да съдържа и капка веселост.
— Ти наистина ли допускаш, че Айез Седай ще ме оставят на мира само защото аз съм ги оставил на мира? Мен? Разцеплението на Кулата беше най-доброто, което можеше да ми се случи. Твърде много са улисани да се дебнат едни други, за да насочат цялото си внимание към мен. Без това, накъдето и да се обърнех, щях да се натъквам поне на двадесет Айез Седай. На петдесет. Сега зад мен са Тийр и Кайриен, донякъде стъпих и тук. Без това разцепление всеки път щом си отворех устата, все някой щеше да каже: „Да, но Айез Седай казват, че…“ Перин, Моарейн правеше невъзможното, за да ме оплете с конците си, докато не я принудих да спре, и да ти кажа честно, не съм сигурен дали и тогава спря. Когато една Айез Седай ти каже, че ще те съветва и ще те остави ти да решаваш, тя има предвид, че най-добре знае какво точно трябва да правиш и ще те принуди да го направиш, стига да може. — Той вдигна бокала си и отпи дълбоко. Когато го свали, изглеждаше малко по-успокоен. — Ако Кулата беше цяла, досега с толкова много конци щяха да са ме овързали, че нямаше да мога и един пръст да помръдна, без да помоля шест Айез Седай за разрешение.
Перин почти се разсмя, при това не по-весело от Ранд.
— Значи смяташ, че е по-добре — какво? — да играеш с бунтовничките Айез Седай срещу Кулата?
— Не е толкова просто, Перин, въпреки че те не го знаят — отвърна Ранд и поклати глава. — Има и трета страна, готова да коленичи пред мен. Стига отново да установят връзка. Светлина! Не бива точно по този начин да прекараме първия си час заедно от толкова време. Емондово поле, Перин. — Лицето му омекна почти като на онзи Ранд, когото Перин помнеше, и той се усмихна нетърпеливо. — С Боуд и другите момичета прекарах много кратко, но те ми споменаха за какви ли не промени. Разкажи ми какво се е променило, Перин. Кажи ми кое си е същото.
Дълго си говориха за бежанците и за всичките нови неща, които те бяха донесли със себе си, за новите бобове и петмез, за новите сортове круши и ябълки, за тъкането на фини платове и може би килими, за правенето на тухли и керемиди, каменоделство и изработката на мебели, по-красиви от всичко, което бяха виждали в Две реки. Перин бе свикнал с огромния брой хора, стекли се през Мъгливите планини, но това, изглежда, зашемети Ранд. Предимствата и недостатъците от крепостната стена, която някои искаха да се вдигне около Емондово поле и останалите села, бяха обсъдени надълго и широко, както и на каменните стени спрямо дървените. На моменти Ранд изглеждаше съвсем като стария Ранд, особено когато се разсмя на това как всички жени отначало толкова бяха настръхнали срещу тарабонките и доманките, а сега се бяха разделили на две и едните упорито се обличаха в старите вълнени носии на Две реки, докато другите ги бяха накъсали за парцали. Или как немалко младежи си пускаха мустаци като тарабонци или доманци и дори по някоя козя брадичка от равнината на Алмот, с която неразумният й притежател приличаше все едно че някакво животинче се е изпуснало под устата му. Перин премълча, че бради като неговата бяха станали още по-популярни.
Изненада се обаче, когато Ранд му даде да разбере, че няма никакво намерение да посети лагера, въпреки че там щеше да се види с много познати.