Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Помнейки за въпросното добро впечатление, Перин реши да не обяснява, че много би предпочел отново да си стане ковач.
— С Файле се държа така добре, както знам — отвърна той предпазливо.
Башийр отново изсумтя.
— Стига да знаеш как. — Тонът му премина в ръмжене. — Обаче гледай добре да знаеш, момче, че иначе ще те… Чуй ме сега. Една жена не ти е някой боец, да тича след тебе, щом й подвикнеш. Донякъде жената е като гълъба. Държиш я два пъти по-нежно, отколкото ти се струва, че е необходимо, иначе можеш да я нараниш. А ти не искаш да нараниш Зарийн, нали? Разбра ли ме? — Той внезапно се усмихна, някак разсеяно, и гласът му стана почти дружелюбен. — От тебе може да излезе много добър зет, Айбара, но ако я направиш нещастна… — Той отново погали дръжката на меча си.
— Ще се опитам да я направя щастлива — каза сериозно Перин. — Да я нараня е последното нещо, което бих искал.
— Добре. Защото инак това ще е последното нещо, което ще направиш, момче. — Това също го каза ухилен, но Перин изобщо не се усъмни, че си го мисли. — Май е време да те заведа при Дейра. Ако двете със Зарийн още не са приключили, най-добре ще е да влезем преди едната да е убила другата. Те винаги се увличат, започнат ли да спорят, а Зарийн вече е твърде голяма, та Дейра да сложи край на спора с някой шамар. — Башийр остави чашата си на масата и тръгна към вратата. — Едно нещо трябва да имаш предвид. Само това, че една жена казва, че е убедена в нещо, още не значи, че то е вярно. О, тя може да е убедена колкото си ще, но едно нещо не е задължително да е вярно само защото една жена е убедена в него. Ей това не го забравяй.
— Няма. — Перин си помисли, че разбира какво има предвид Башийр. Файле понякога сякаш наистина не виждаше истината. Никога за нещо важно, или поне не за нещо, което тя смяташе за важно, но обещаеше ли да направи нещо, което не искаше да направи, винаги успяваше да си остави отворче, през което да се измъкне и да спази буквата на обещанието, и в същото време да направи точно това, което иска. Не разбираше обаче какво общо има това с предстоящата им среща с майката на Файле.
След дълго крачене по коридорите влязоха в една стая с инкрустирани със слонова кост столове и масички, подредени върху пъстър килим с червени, златни и зелени шарки. Ушите на Перин се наостриха към приглушения звук на извисили се женски гласове зад една врата. Не можеше да различи думи, но позна, че единственият глас е на Файле. Изведнъж се чу плющене, последвано от друго, и той присви очи. Само един празноглавец би си позволил да застане между жена си и майка й, когато се карат — от това, което бе виждал, обикновено и двете се нахвърляха върху нещастния глупак — а той знаеше много добре, че Файле умее да отстоява своето. Но пък, от друга страна, беше виждал и силни жени, самите те майки, че даже и баби, да позволяват да се държат с тях като с малки дечица собствените им майки.
Той изправи рамене и тръгна към вратата, но Башийр вече го беше изпреварил и много предпазливо почука — сякаш разполагаха с всичкото време на света. Разбира се, Башийр не можеше да чуе онова, което прозвуча на Перин като две котки в чувал. Мокри котки.
Чукането на Башийр преряза врявата отвътре като с нож.
— Можеш да влезеш — чу се сдържан глас.
Перин едва се стърпя да не избута Башийр и да нахълта, и щом влезе, очите му с тревога се спряха на Файле — тя седеше в едно голямо кресна точно на границата между ярката светлина от прозорците и сенките в стаята. Килимът тук беше предимно тъмночервен, което го накара да си помисли за кръв, а на един от гоблените бе избродирана някаква жена на кон, която убиваше леопард с копие. Съседният изобразяваше свирепа битка около знамето на Белия лъв. Миризмата в стаята беше смесица от чувства, които той не можа да определи — а на лявата буза на Файле имаше червен отпечатък от ръка. Но тя му се усмихна, макар и плахо.
Тази обаче, която накара Перин да примигне, беше майката на Файле. След всичките приказки на Башийр за гълъби той очакваше да види крехка жена, но лейди Дейра стърчеше с няколко пръста над мъжа си и беше… като статуя. Не голяма като госпожа Люхан, която беше дебела, нито като Деиз Конгар, която имаше вид на жена, готова да размаха ковашки чук. Беше приятно закръгленка, нещо, което един мъж определено не биваше да мисли за тъща си, и той разбра откъде идва красотата на Файле. Лицето на Файле беше като това на майка й, без белия й кичур, разбира се. Ако така щеше да изглежда Файле, когато стигнеше нейната възраст, значи той беше щастлив мъж. От друга страна, големият нос придаваше на лейди Дейра орлов вид, както и тъмните й очи, приковани в него, очи като на свирепа орлица, готова да впие нокти в някой особено непредпазлив заек. Миришеше на ярост и презрение. Същинската изненада обаче беше пурпурният отпечатък от длан върху бузата й.