Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Така наречен ли? — Перин винаги успяваше да сдържа нрава си; госпожа Люхан дори казваше, че бил мекушав. Когато обаче си по-едър и по-силен от останалите момчета и можеш да нараниш някого, без да искаш, се научаваш да си сдържаш яда. Точно в този момент обаче му беше малко трудно. — Премъдрата изпълни церемонията по същия начин, както всички, които са се женили в Две реки, откак свят светува.
— Момче, нямаше да има значение дори думите да са били изречени от някой огиерски Старей с шест Айез Седай за свидетелки. Зарийн все още не е достатъчно голяма, за да се омъжи без разрешението на майка си, за каквото тя изобщо не е помолила, камо ли да го е получила. Точно сега тя е с Дейра и ако не успее да убеди майка си, че е достатъчно пораснала, за да се омъжи, се връща в лагера, където вероятно ще послужи за седло на майка си. А теб… — Пръстите на Башийр погалиха дръжката на меча му, въпреки че самият той като че ли не го усети. — Теб — повтори той с почти весел тон — ще трябва да те убия.
— Файле е моя — изръмжа Перин. Китката му се обля с вино и той погледна изненадано към чашата, скършена в пестника му. Остави внимателно смачканата буца сребро на масата до каната, но за гласа си не можа да направи нищо. — Никой не може да ми я отнеме. Никой! Само да я отведете в лагера си — или където и да е! — ще дойда и ще си я взема!
— Девет хиляди мъже имам с мен — каза Башийр с изненадващо кротък глас.
— Те по-трудни ли са за убиване от тролоци? Опитайте се да ми я вземете — само опитайте! — и ще разберем! — Перин усети, че се тресе, ръцете му се бяха свили в юмруци толкова силно, че го заболяха. Това го порази — не беше се ядосвал така истински от толкова дълго, че вече бе забравил какво е.
Башийр го изгледа от глава до пети, след което поклати глава.
— Май ще е срамно да те убивам. Имаме нужда от свежа кръв. Кръвта на Дома изтънява. Дядо ми обичаше да казва, че всички ставаме все по-меки, и беше прав. Аз самият съм едва наполовина мъж спрямо онова, което беше дядо ми, и колкото и да ме е срам да го кажа, Зарийн е ужасно мека. Не слаба, отбележи… — за миг той люто се намръщи и кимна, след като се увери, че Перин няма да каже, че дъщеря му е слаба — …но мека, така или иначе.
Това също слиса Перин дотолкова, че той седна преди да осъзнае, че се е изправил. Дотолкова, че почти забрави, че е ядосан. Този мъж луд ли беше, че толкова бързо си сменяше мнението? И Файле мека? Вярно, на моменти можеше да бъде омайващо мека, но всеки мъж, който си помислеше само, че тя е мека в смисъла, който имаше предвид баща й, трябваше да е идиот.
Башийр вдигна смачканата чаша, огледа я, след което я остави и седна на другия стол.
— Зарийн доста ми разказа за теб преди да отиде при майка си — всичко за лорд Перин на Две реки, Убиеца на тролоци. Виж, ей това ми харесва. Харесва ми на мене мъж, който може да застане очи в очи с тролок и да не отстъпи. Сега искам да разбера що за човек си. — И зачака търпеливо, отпивайки от виното си.
Перин съжали, че няма малко от пунша на Ранд или поне чашата му с вино да беше цяла. Гърлото му беше пресъхнало. Искаше да направи добро впечатление, но трябваше да започне с истината.
— Всъщност аз не съм истински лорд. Ковач съм. Виждате ли, когато дойдоха тролоците… — И млъкна, защото Башийр се разсмя толкова силно, че чак се просълзи.
— Момче, Създателят никога не е създавал Домовете. Някои го забравят, но като се поразровиш достатъчно назад в родословието на всеки Дом, ще намериш някой човек от простолюдието, който е проявил необикновен кураж или си е запазил разума и е поел задължението да води, докато всички други са се разбягали като подплашени гъски. Забележи също така, че другото, което мнозина предпочитат да забравят, е, че пътят надолу може да се окаже също тъй внезапен. Аз имам две слугини в Тир, които сега щяха да са знатни дами, ако предците им преди двеста години не са били толкова глупави, че и най-големият глупак не е могъл да ги следва, както и един дървар в Сидона, който твърди, че предците му били крале и кралици още преди Артур Ястребовото крило. Може и истината да казва. Добър дървар е впрочем. Пътищата надолу са толкова, колкото и нагоре, и не по-малко хлъзгави. — Башийр изсумтя толкова силно, че мустаците му се разбъркаха. — Глупакът само хленчи, когато съдбата го свали, и трябва да си наистина глупак, за да хленчиш, когато съдбата те издигне. Това, което искам да знам за теб, е не какво си бил, нито толкова какво си сега, колкото какво си отвътре. Ако жена ми все пак не смъкне кожицата на Зарийн и ако аз не те убия, знаеш ли как да се държиш с една жена? Е?