Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Теб или Мат не мога да предпазя — каза той тихо, — но тях мога.
След което разговорът им постепенно заглъхна, докато и самият Ранд не осъзна това. Най-сетне той се изправи с въздишка, прокара длани през косата си и се огледа кисело.
— Сигурно искаш да се измиеш и да си починеш, Перин. Няма да те задържам. Ще поръчам да ви заделят стаи. — Като видя, че Перин вече е до вратата, той добави: — Ще помислиш за Тийр, нали, Перин? Трябваш ми там. Опасност няма никаква. Ще ти обясня целия си план, ако решиш да отидеш. Ще бъдеш само четвъртият човек, който ще знае какъв всъщност е планът ми. — Лицето на Ранд се вкочани. — Обаче ще трябва да го запазиш в тайна, Перин. Дори от Файле.
— Мога да си държа езика — отвърна му вдървено Перин. И малко тъжно. Новият Ранд се беше върнал. — И ще помисля за Тийр.
Глава 46
Отвъд портата
Ранд погледна двете Деви до вратата и разпореди:
— Предайте на Сюлин да приготви стаи за Перин и Файле и да им се подчинява също като на мен.
Айилките очевидно взеха това за някаква страхотна шега, ако се съдеше по това как се разсмяха и се запляскаха по бедрата, но Перин беше зяпнал към един слаб мъж, застанал малко по-назад в коридора. Нямаше никакво съмнение, че това беше самият Даврам Башийр. Не толкова защото беше салдеец — при това изобщо не приличаше на Файле с дебелите си прошарени мустаци, извити надолу така, че почти скриваха устата му. Дори не беше по-висок от Файле, навярно дори беше малко по-нисък, но начинът, по който стоеше, скръстил ръце и с лице като на ястреб, взиращ се в някой кокошарник, караше Перин да е съвсем сигурен. Мъжът знаеше — това също така беше сигурно.
Перин се сбогува с Ранд, пое си дълбоко дъх и закрачи по коридора. Съжали, че си беше оставил секирата — Башийр носеше меча си.
— Лорд Башийр? — Перин направи поклон, на който не се отговори. Мъжът вонеше на хладен гняв. — Аз съм Перин Айбара.
— Ела да поговорим — каза кратко Башийр и се обърна и тръгна. На Перин не му остана никакъв избор освен да го последва, при това с бързи крачки, въпреки че краката му бяха по-дълги.
След два завоя Башийр влезе в една малка стая и затвори вратата. Високите прозорци пропускаха много светлина и повече зной, отколкото можеше да поеме високият таван. Един срещу друг стояха два тапицирани стола с високи облегалки с издълбани в дървото спирали. Върху масичката, инкрустирана с лунен камък, беше поставена сребърна кана с високо гърло и две сребърни чаши. Този път не беше пунш, а силно вино, ако можеше да се съди по миризмата.
Башийр напълни чашите, тикна едната в ръката на Перин и му посочи безцеремонно единия стол. Зад дебелите му мустаци изгря усмивка, но очите и усмивката сякаш принадлежаха на двама различни мъже. Очите можеха и пирони да забиват.
— Предполагам, Зарийн ти е казала за моите владения преди да се… ожениш за нея. Всичко за „Счупената корона“. Тя винаги е била бъбрива.
Мъжът остана прав, така че Перин също не седна. Счупена корона? Файле определено не му беше споменавала за никаква счупена корона.
— Тя първо ми каза, че сте търговец на кожи. Или май най-напред беше търговец на дървен материал, а после стана на кожи. Продавали сте и леден пипер също така. — Башийр се сепна и повтори тихо: „Търговец на кожи?“ — Версията й се променяше — продължи Перин, — но по едно време твърде често започна да споменава какво сте казвали за поведението на пълководеца, след което аз я попитах направо и… — Той надникна в чашата си е вино, след което насила вдигна очи и срещна погледа на салдееца. — Когато най-после разбрах кой сте, почти се отказах да се женя за нея, само че тя вече го беше решила, а когато Файле си науми нещо, да я помръднеш е все едно да помръднеш впряг запънали се мулета. Освен това я обичах. Обичам я.
— Файле ли? — изджавка Башийр. — Коя, в Ямата на ориста, пък е тази Файле? Говорим за моята дъщеря Зарийн и за това, което ти си й направил!
— Файле е името, което тя си е избрала, когато е станала Ловкиня на рога — отвърна търпеливо Перин. Трябваше да направи добро впечатление на този мъж — да си скаран с тъста си беше почти толкова лошо, колкото да си скаран с тъщата. — Това е било преди да се срещнем.
— Ловкиня? — В гласа, както и във внезапната широка усмивка на мъжа проблесна гордост. Миризмата на гняв почти се стопи. — Тази малка кокетка не ми спомена и дума за това. Всъщност Файле й подхожда много повече от Зарийн. Това беше приумица на майка й, докато аз… — Той изведнъж се навъси и изгледа Перин подозрително. Гневът отново изпълни въздуха наоколо. — Не се опитвай да сменяш темата, момче. Това, за което говорим сега, сте двамата с дъщеря ми и този ваш така наречен брак.