Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Девата, която беше влязла вътре, се шмугна край Ранд навън и той се сепна.
— Светлина, държа ви на прага. Влизайте, хайде. Лериан, кажи на Сюлин, че искам още пунш. С динята. И й кажи да скача. — Кой знае защо, трите Деви се разсмяха, сякаш Ранд беше казал нещо много смешно.
Само една стъпка през прага и благоуханието на цветя подсказа на Перин, че вътре има друга жена, още преди да я види. А когато я видя, се сепна:
— Мин? — Косата на къси къдрици, везаното синьо палто и панталони не бяха същите, но лицето ги беше. — Мин, ти ли си! — Засмя се и я прегърна. — Ама ние май се събираме всички, а? Файле, това е Мин. Разправял съм ти за нея.
Едва тогава усети на какво му замириса откъм жена му и бързо пусна Мин, която го изгледа ухилена. Изведнъж забеляза, че тесните й панталони подчертават твърда много краката й. Файле имаше твърде малко недостатъци, но проявяваше лека склонност да го ревнува. От него се очакваше да не знае, че е гонила с тояга Кали Конлин на половин миля, сякаш изобщо си позволяваше да се загледа по някоя жена в нейно присъствие.
— Файле? — каза Мин и протегна ръце. — Всяка жена, която може да изтърпи този рунтав тъпанар достатъчно дълго, за да се омъжи за него, заслужава възхищението ми. Предполагам, че от него все пак може да излезе добър съпруг, успееш ли веднъж да го сложиш под чехъл.
Файле пое ръцете на Мин с усмивка, но, о, тази кисела, настръхнала миризма…
— Още не съм го поставила под чехъл, Мин, но смятам да го задържа поне докато успея.
— Госпожа Люхан се кланя, казваш? — Ранд поклати недоверчиво глава. — Хайде стига бе! Да видя, няма да повярвам, Къде е Лоиал? Той дойде ли? Нали не си го оставил отвън?
— Дойде — отвърна Перин. Мъчеше се да държи Файле под око, без да бъде прекалено явно. — Но все още не е в града. Каза, че бил уморен и имал нужда от стеддинг, затова му показах един, който знам, изоставен, северно от пътя от Бели мост, и той тръгна към него пеша. Каза, че можел да го усети, щом го приближи на десетина мили.
— Предполагам, че познаваш Ранд и Перин много добре? — попита Файле и Мин хвърли бърз поглед към Ранд.
— От доста време поне. Срещнах ги още когато тъкмо бяха напуснали Две реки. Смятаха, че Бейрлон е голям град.
— Пеша? — каза Ранд.
— Да — отвърна замислено Перин. Миризмата на Файле започна да се променя, бодливата ревност взе да избледнява. Защо? — Нали знаеш, той предпочита да ходи пеш. Заложи цяла крона на бас, че ще е в Кемлин не повече от десет дни след нас. — Двете жени се гледаха; Файле се усмихваше, а Мин се беше изчервила; от Мин леко намирисваше на смут, а от Файле — на задоволство. И на изненада, въпреки че на лицето й тя се изписа съвсем смътно. — Не исках да му взема пара̀та — трябваше да върви сам над петдесет мили, — но той настоя. Искаше да го свали до пет дни.
— Лоиал винаги е твърдял, че може и кон да надбяга — засмя се Ранд, но смехът му бързо заглъхна. — Надявам се да пристигне жив и здрав — промълви той вече по-сериозно. Наистина беше изморен и освен това изглеждаше по-различен в много отношения. Онзи Ранд, когото Перин бе видял за последен път в Тийр, не беше мекушав, тъкмо напротив, но в сравнение с този Ранд щеше да мине за невинно селянче. Примигваше много рядко, сякаш мигането щеше да скрие онова, което държеше да види. Перин разпозна донякъде този поглед: виждал го беше у мъжете на Две реки след Тролокските атаки — след петата, след десетата, когато изглеждаше, че всяка надежда е изчерпана, но те продължаваха да се сражават, защото цената на поражението бе твърде голяма.
— Милорд Дракон — каза Файле, стряскайки Перин; преди винаги го беше наричала само Ранд, въпреки че бяха чули за титлата му след Бели мост. — Ако ме извините, искам да си кажа само две думи с мъжа си, след което ви оставям да си поговорите.
И едва изчакала изненаданото кимване на Ранд, се захвана с Перин, като се обърна така, че да остане с гръб към Ранд.
— Няма да се простирам надълго, сърчице мое. Двете с Мин ще си поприказваме за неща, които сигурно биха ви отегчили. — Стисна го за реверите и продължи толкова тихо, че освен него всеки друг щеше да я чуе само ако много наостреше слух. — Помни, че вече не си неговият приятел от детинство, Перин. Във всеки случай не само това. Той е Преродения Дракон, лорд Дракона. Но ти си лордът на Две реки. Искам от теб да държиш на честта си и да отстояваш достойнството на Две реки. — Усмивката, с която го дари, беше пълна с любов и увереност; дощя му се веднага да я разцелува. — Така — добави тя с по-естествен тон и оглади реверите му. — Така вече е добре. — От миризмата на ревност вече нямаше и полъх.