Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Патрулът стигна до укрепената с кули сводеста арка на портата Бели мост и Вилнар забрави за Айез Седай. Отвън бе едно от пазарищата — дълги каменни навеси, покрити с червени керемиди, с ясли и огради, пълни с телета, свине и овце, с кокошки, патици и гъски, и сергии, по които се продаваше какво ли не, от боб до ряпа. Обикновено по тези пазарища цареше какофония от викове на фермери, хвалещи шумно стоката си, но сега с изключение на животинския врясък към портата настъпваше безмълвие, съпътстващо най-странната процесия, която Вилнар беше виждал.
Дълга колона селяни по четирима в редица и на коне оформяше челото й, а след тях като че ли следваше върволица от фургони. Селяни, със сигурност, в тези груби вълнени аби, но пък всеки носеше на гърба си най-дългия лък, който той бе виждал, плюс пълен колчан на едното бедро и дълъг нож или къс меч на другото. Процесията се предвождаше от бяло знаме, обрамчено с червено и с червена вълча глава на него, а около знамето — мешавица от хора, не по-малко странна от самата колона. Сред тях имаше трима айилци, пешаци естествено, мъж и две Деви, и някакъв чешит, чиито убийствено жълти торбести гащи и яркозелено палто на бели ивици подсказваха, че е Калайджия, стига да го нямаше дългия меч на гърба му. Водеше кон, голям колкото товарен кон от Нашун, със седло, направено като за някой великан. Самият им предводител май беше един мъжага с широки рамене и рунтава коса, с къса брада и злокобна секира, окачена на колана му, а от едната му страна яздеше салдейка с тясна тъмна пола, която непрекъснато го поглеждаше с най-нежния…
Вилнар се втренчи в нея. Познаваше я тази жена. Сети се за лорд Башийр, който точно в този момент беше в Кралския дворец. Нещо повече, сети се и за лейди Дейра и сърцето му се смъкна в петите — тя също беше в палата. Ако точно в тази минута някоя Айез Седай махнеше с ръка и превърнеше цялата тази колона в тролоци, Вилнар щеше да падне от седлото си от радост. Навярно това беше цената на доскорошния му унес. Ако не се беше унесъл, а мислеше само за задълженията си, патрулът му отдавна щеше да е минал оттук. Но заповедите си бяха заповеди.
Зачуден дали лейди Дейра няма да реши, че има на раменете си не глава, а мях, пълен с въздух, той развърна хората си пред портата.
Перин подкара коня си към портата и дръпна юздите на десетина крачки от нея. Стъпко спря с радост — жегата не му харесваше. Конниците, препречили портата, бяха салдейци, ако можеше да се съди по големите им носове и дръпнатите им очи; някои бяха с лъскави черни бради, други с дебели мустаци, а трети бяха гладко обръснати. Всички, с изключение на един, бяха стиснали дръжките на мечовете си. Въздухът откъм тях се раздвижи; дори и полъх не беше. Нямаше миризма на страх. Перин погледна към Файле, но тя се беше привела над дългата шия на Лястовица и най-съсредоточено опипваше такъмите й; от нея леко ухаеше на билков сапун и тревога. Бяха чули вест за салдейци в Кемлин през последните около двеста мили от пътя, салдейци, предвождани вероятно от баща й. Това сякаш не тревожеше толкова Файле, но тя беше сигурна, че майка й също ще е в Кемлин. И твърдеше, че уж това не я безпокояло.
— От лъкометците дори няма да имаме нужда — каза тихо Ейрам и погали дръжката на меча, стърчаща над рамото му. Тъмните му очи като че ли бяха изпълнени с нетърпение; от него определено миришеше на възбуда. — Те са само десет. Двамата с теб можем да си пробием път и сами. — Гаул междувременно се беше забулил и почти сигурно Баин и Чиад също, от другата страна на Файле.
— Никакви стрелци и никакви пробиви — каза Перин. — И никакви копия, Гаул. — На Баин и Чиад не каза нищо; те бездруго слушаха само Файле. Която не изглеждаше никак готова скоро да вдигне глава и да каже нещо. Гаул смъкна булото си и сви рамене. Ейрам се навъси разочаровано.
Перин се обърна към салдейците. Жълто-златистите му очи срещнаха няколко нервни мъжки погледа.
— Аз съм Перин Айбара. Мисля, че Ранд ал-Тор ще иска да ме види.
Брадатият непознат, който единствен не бе докоснал дръжката на меча си, кимна и каза: