Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
— Споразумението ни не засяга това, милорд — предпазливо отвърна Тилий. — Не аз решавам накъде тръгва Всепобедната армия.
— Просто да го знаете, флаг-генерал. И кажете на онези над вас, че не могат да вземат Геалдан. — Алиандре му се усмихна широко, с такава благодарност, че му се дощя да се разсмее. Светлина, Файле също се усмихна. С горда усмивка. Той се почеса по носа. — Наистина трябва да тръгнем, преди да са дошли Шайдо. Не искам да се озова с тях пред мен и с всички тези пленници зад гърба ми, готови отново да вдигнат копието.
Тилий се изкикоти.
— Имам малко повече опит с тези хора от вас, милорд. Предадат ли се, няма да се опитат да се бият отново или да бягат в продължение на три дни. Освен това накарах част от моите алтарци да запалят клади от техните копия и лъкове, просто за всеки случай. Имаме време да се развърнем. Милорд, надявам се никога да не ми се наложи да се изправя срещу вас на бойното поле — добави тя и смъкна металната ръкавица от дясната си ръка. — За мен ще е чест, ако ме наричате Тилий. — Наведе се над Севанна и му подаде ръката си.
За миг Перин я зяпна изумено. Колко странен свят! Беше отишъл при нея с мисълта, че сключва сделка с Тъмния, и Светлината бе свидетел, някои от нещата, които вършеха сеанчанците, бяха отвратителни, но тази жена беше честна и вярна на думата си.
— Значи за теб аз съм Перин, Тилий — отвърна той и стисна ръката й. Наистина много странен свят.
Галина смъкна долната си риза, хвърли я върху бялата копринена роба и се наведе да измъкне роклята за езда от дисагите. Беше ушита като за малко по-едра жена, но щеше да върши работа, докато успее да продаде една от онези проклети огнекапки.
— Да не си помръднала, Лина — чу се зад нея гласът на Терава и изведнъж Галина разбра, че няма да може да се изправи, дори гората наоколо да се запалеше. Можеше да изпищи обаче. — Млък. — Тя се задави и писъкът заглъхна в гърлото й. Можеше все пак да заплаче, безмълвно, и сълзите й закапаха по влажната шума. Една ръка я зашлеви грубо. — Значи си взела палката по някакъв начин. Иначе нямаше да си тук. Дай ми я, Лина.
За съпротива и дума не можеше да става. Галина измъкна палката от дисагите и я подаде на жената с очи на ястреб; сълзите потекоха на вадички по страните й.
— Стига си циврила, Лина. И си сложи огърлицата и колана. Ще наредя да те накажат, че си ги свалила.
Галина потръпна. Дори заповедта на Терава не можа да спре сълзите й, а знаеше, че и заради това ще я накажат. Златната огърлица и коланът излязоха от дисагите и се озоваха на шията и на кръста й. Остана така, само по белите вълнени чорапки и меките везани ботуш-ки, а златната огърлица с огнекапките и коланът така натежаха, че сякаш щяха да я смъкнат на земята. Очите й се вторачиха в бялата палка в ръцете на Терава.
— Конят ти ще отиде за товарно животно, Лина. Колкото до теб, забранено ти е да яздиш повече.
Трябваше да има някакъв начин да се докопа отново до палката. Трябваше!
— Стига си си играла с животинчето, Терава. Какво ще правим сега?
Белайнд, крехката Мъдра с почти избеляла от слънцето коса, пристъпи и изгледа сърдито Терава със светлосините си очи. Беше кокалеста, с лице, пригодно да гледа сърдито.
Едва сега Галина видя, че Терава не е сама. Сред дърветата стояха няколкостотин мъже, жени и деца, някои от мъжете на всичко отгоре носеха жени. Опита се да се прикрие с ръце и лицето й пламна. През всичките ужасни дни, в които бе принуждавана да стои гола, не й се налагаше поне да излага голотата си пред мъже. После забеляза една странност. Едва шепа от тях бяха алгай’д’сисвай, с калъфите с лъковете на гърбовете и колчаните на бедрата, но всеки мъж и всяка жена освен Мъдрите носеха поне по едно копие. Лицата им бяха забулени, било с кърпа или просто с някакво парче плат. Какво можеше да означава това?
— Връщаме се в Триделната земя — отвърна Терава. — Ще разпратим бегачи да издирят всяка септа, която могат, и да им кажат да оставят своите влагоземци гай-шайн, да оставят всичко, което трябва, и крадешком да си проправят пътя към Триделната земя. Ще възстановим своя клан. Шайдо отново ще се издигне след бедствието, до което ни доведе Севанна.