Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
— Аз отивам при Масури — заяви Кирклин с тон, който не търпеше възражения. И не изчака възражения, а извади меча си и затича покрай стената на север.
Таланвор изрева, щом видя, че Мейгдин я държи някакъв висок младеж, и се наложи да го спрат и да го убедят, че само е изтощена. Все пак я взе от ръцете му, притисна я до гърдите си и й зашепна нещо.
— Къде е Чиад? — попита навъсено Гаул. Като разбра, че тя изобщо не е била с тях, вдигна булото пред лицето си. — Девите ме изиграха. Но ще я намеря преди тях.
Перин го хвана за ръката.
— Там има много хора, които ще те вземат за Шайдо.
— Пръв трябва да я намеря, Перин Айбара. — В гласа на айилеца, в Миризмата му имаше нещо, което Перин можеше да назове само „сърдечна болка“. Разбираше тъгата от това да си помислиш, че жената, която обичаш, може да я изгубиш завинаги. Пусна ръкава на Гаул и той се втурна през кръга от стрелци с копие и щит в ръката.
— Ще отида с него — ухили се Илиас. — Може да успея да го опазя. — Извади дългия нож, който му беше дал името сред вълците — Дългия зъб, — и затича след високия айилец. Ако двамата не можеха да се справят, никой друг не можеше да ги спаси.
— Ако няма какво повече да дърдориш, може би ще се укротиш малко за Цяра — каза му Сеонид. — Както те гледам, май имаш нужда от Него. — Фурен и Терил пристъпваха зад нея с ръце на дръжките на мечовете и очите им шареха във всички посоки. Това с кръга на мъжете от Две реки — добре, говореше стойката им, но безопасността на Сеонид все пак бе техен дълг. Приличаха на леопарди, пазещи домашно коте. Само дето тя не беше домашно коте.
— Първо се погрижи за Файле — каза той. — Ръката я боли. — Файле говореше с Алиандре, и двете — толкова бесни, че ако имаха опашки, щяха да са настръхнали. Явно бяха ядосани на Ализе или Галина, или каквото там й беше името.
— Не виждам на нея да й тече кръв като на заклано прасе. — Сеонид вдигна ръце да обхване главата му в шепи и твърде познатият му вече мраз го порази, все едно че е скочил зиме в полузамръзнало горско езеро. Той изохка и потрепери, замаха неудържимо с ръце, а след като тя го пусна, раните ги нямаше, но не и кръвта, спекла се по лицето му и оцапала палтото и брича му. И почувства освен това, че може да изяде сам цяла сърна.
— Какво каза? — Мъничката Зелена се обърна към Файле. — Не спомена ли Галина Касбан?
— Не й знам фамилното име — отвърна Файле. — Кръглолика Айез Седай с пълна уста, черна коса и големи очи. Хубава донякъде, но неприятна. Познавате ли я? Мисля, че трябва да е от Черната Аджа.
Сеонид се вцепени.
— По описанието ти прилича на Галина. Червена и определено неприятна. Но защо я обвиняваш в това? Подобно обвинение не може да се предяви току-така към Сестра, дори да е неприятна като Галина.
След като Файле обясни, Перин отново кипна от гняв. Беше я изнудила, беше я заплашила, беше я излъгала, а накрая се бе опитала да я убие. Юмруците му се свиха толкова силно, че ръцете го заболяха.
— Само да ми падне, ще й счупя врата — изръмжа той, щом Файле замълча.
— Нямаш това право — сряза го Сеонид. — Галина трябва да бъде съдена пред действащ съд от Сестри, а за това обвинение трябва да са Заседателки. Целият Съвет на Кулата би трябвало да заседава за това. Ако бъде призната за виновна, ще бъде усмирена и екзекутирана, но такова правосъдие се полага само на Айез Седай.
— Ако? Чу какво каза Файле. Още ли се съмняваш?
Сигурно изглеждаше заплашително, защото Фурен и Терил се плъзнаха напред от двете страни на Сеонид и ръцете им се отпуснаха леко на дръжките на мечовете.
— Тя е права, Перин — каза кротко Файле. — Когато Джак Колин и Лен Конгар бяха обвинени за кражба на крава, ти знаеше, че са крадци, но накара господин Тейн да докаже, че те са я откраднали, преди да позволиш на Селския съвет да ги накаже с бой с камшици. Също толкова важно е и за Галина.
— Селският съвет нямаше да нареди да ги набият без съд, каквото и да бях казал — измърмори той, а Файле се засмя. Засмя се! Светлина, колко хубаво беше да чуе отново смеха й. — О, добре. Галина си е на Айез Седай. Но ако те не се заемат с нея, ще го направя аз, само да ми падне в ръцете. Не обичам да те нараняват.
Сеонид му изсумтя и в мириса й се долови неодобрителна нотка.
— Ранена ли е ръката ви, милейди?
— Първо се погрижете за Арела, моля ви.
Айез Седай завъртя раздразнено очи и хвана главата на Файле в шепите си. Файле потръпна и само въздъхна тежко. Значи раната не беше тежка, а и все едно, вече я нямаше. Тя благодари на Сеонид и я поведе към Арела.