Нож от блянове

— След като моите хора си заминат — каза Перин. Споразумението му беше с нея. Не искаше да го подлага на изпитание с никой друг. — Какви са загубите ни, освен от хората на Масема?

— Светлина — възкликна Тилий. — При вашите стрелци и дамане те изобщо не успяха да се доближат до нас. Никога досега не бях виждала боен план да се изпълни толкова гладко. Ако имаме стотина загинали наши, ще се изненадам.

Перин потръпна. Сигурно при тези обстоятелства сто души трябваше да са леки загуби, но някои от тях щяха да са мъже от Две реки. Все едно дали ги познаваше, или не, той носеше отговорност за тях.

— Знаете ли къде е Масема?

— С остатъка от армията си. Не е страхливец, това мога да кажа за него. С неговите двеста — е, може би стотина вече — си проби път през всички Шайдо до другия рид.

Перин скръцна със зъби. Беше се измъкнал в обкръжението на цялата си многохилядна сган. Голото обвинение срещу Масема затова, че Ейрам се опита да го убие, нямаше да издържи, а и следовниците му едва ли щяха да са склонни да го предадат на съд.

— Трябва да тръгнем, преди да са дошли другите. Ако Шайдо си помислят, че скоро ще ги освободят, могат да решат да забравят, че са се предали. Коя е пленничката ви?

— Севанна — каза хладно Файле. Миризмата й на омраза бе почти толкова силна, колкото докато говореше за Галина.

Златокосата жена се извъртя нагоре, тръсна косата, паднала над челото й, и изсипа още няколко накита на земята. Очите й, пронизали Файле, бяха като зелен пламък над ивицата плат, вързана през устата й. Вонеше на гняв.

— Севанна от Джумай Шайдо. — Тонът на Тилий бе изпълнен със злорадо задоволство. — С такава гордост ми го каза. Тя също не е от страхливите. Посрещна ни само по копринена роба и с накитите си, но прониза с копие двама от моите алтарци, преди да й го отнема.

Севанна изръмжа под запушилия устата й парцал и се замята, сякаш искаше да се смъкне от коня. Поне докато Тилий не я плесна по задника. След това се примири и само гневно въртеше очи към всички. Беше приятно закръглена, въпреки че той не трябваше да забелязва такива неща в присъствието на жена си. Само че Илиас му беше казвал, че тя ще очаква да ги забелязва, така че я огледа открито.

— Настоявам да присвоя съдържанието на шатрата й — заяви Файле и го изгледа много рязко. Май не биваше да е чак толкова открит. — Тя държи там огромен сандък със скъпоценности и ги искам. Не ме гледай като тъпак, Перин. Имаме да изхраним сто хиляди души, да ги облечем и да ги върнем по домовете им. Най-малко сто хиляди.

— Искам да дойда с вас, милейди, ако позволите — изчурулика с тънък глас младокът, който крепеше Мейгдин. — И няма да съм единственият, ако ни приемете.

— Вашата лейди съпруга, предполагам, милорд? — рече Тилий и изгледа Файле.

— Тя е. Файле, позволи ми да ти представя флаг-генерал Тилий Кирган, на служба на императрицата на Сеанчан. — Май и той вече придобиваше малко от онзи „блясък“. — Флаг-генерал, съпругата ми, лейди Файле ни Башийр т’Айбара. — Тилий се поклони в седлото. Файле направи малък реверанс и наведе лекичко глава. Беше царствена въпреки мръсното си лице. Което му напомни за „Скършената корона“. Но обсъждането на тази дреболия беше за по-късно. Не се съмняваше, че спорът ще е дълъг. Смяташе, че този път няма да му е трудно да повиши тон, точно както тя обичаше. — А това е Алиандре Марита Кигарин, кралица на Геалдан, Благословена от Светлината, Закрилница на Геалдан. И васалка на съпругата ми. Геалдан е под моята опека. — Глупаво беше да го казва, но трябваше да се каже.