Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
— Полудя ли? — изръмжа Перин. Стомана изкънтя в стомана, щом спря замаха на меча с главата на чука. — Какво правиш? — Блокира още един удар на стоманеното острие, опита се да се вкопчи в него и едва успя да отскочи — отърва се само с леко перване в ребрата.
— Пророкът ми обясни всичко. — Гласът на Ейрам прозвуча замаяно, но мечът му продължаваше да се върти леко и плавно и Перин едва успяваше да блокира ударите с чука и ножа, докато отстъпваше. Можеше само да се надява, че няма да се спъне в някое въже или да се прекатури в някоя шатра. — Очите ти. Ти наистина си Твар на Сянката. Ти доведе тролоците в Две реки. Той ми обясни всичко. Тези очи. Трябваше да се сетя още първия път, когато те видях. Ти и Илиас, с тези очи на Твари на Сянката. Трябва да спася лейди Файле от теб.
Перин се стегна. Не можеше непрекъснато да върти десет фунта стомана толкова бързо, колкото Ейрам въртеше меча, тежък три пъти по-малко. Трябваше някак да му влезе, да се измъкне от обхвата на вихрещото се острие. Не можеше да го направи, без да бъде посечен, и то лошо, но ако изчакаше много, Ейрам щеше да го убие. Закачи петата си в нещо, залитна назад и едва не падна.
Ейрам се втурна напред и мечът му посече надолу. Изведнъж се вцепени, очите му се опулиха и ръцете му изпуснаха оръжието. И рухна по очи. Две стрели стърчаха от гърба му. На трийсет крачки зад него двама забулени Шайдо вече пак изпъваха лъковете. Перин скочи встрани зад зелената островърха шатра и бързо се превъртя. Една стрела се беше забила в ъгъла на шатрата през платното и продължаваше да трепери. Присвит, той притича покрай шатрата, после зад една избеляла синя, и зад някаква мръснокафява; стискаше чука в едната ръка и ножа в другата. На за първи път играеше днес тази игра. Надникна предпазливо иззад ръба на кафявата шатра. От двамата Шайдо нямаше и помен. Можеше на свой ред да го дебнеха или вече бяха тръгнали по петите на друг. Успя да зърне Ейрам — лежеше неподвижно там, където беше паднал. Лекият полъх на вятъра разроши тъмните перца на стрелите, щръкнали от гърба му. Илиас беше прав. Изобщо не трябваше да позволи на Ейрам да хваща този меч. Трябваше да го отпрати с колите или да го накара да се върне при Калайджиите. Толкова много неща трябваше да направи. Твърде късно беше вече.
Портите го зовяха. Вече беше толкова близо! Все така ниско приведен, той отново затича по кривите улички, отваряше си очите на четири за двамата Шайдо или за други, които можеше да дебнат наоколо. Шумът от битката вече ехтеше някъде пред него, идеше откъм север и юг, но това още не означаваше, че в стана не са останали войници.
Щом зави на ъгъла, само на няколко крачки от широко зейналите порти, видя, че е пълно с хора. Повечето бяха облечени в мръснобели роби, но имаше и трима забулени алгай’д’сисвай, единият — висок и дългокрак, дори Ламгвин щеше да изглежда като джудже пред него. Точно този държеше Файле за китката. А тя изглеждаше, сякаш се е търкаляла по земята.
С рев, Перин се втурна напред, вдигнал чука, а грамадният мъж бутна Файле зад себе си и затича срещу него, вдигнал копието, докато откачаше щита от колана си.
— Перин! — изпищя Файле.
Едрият Шайдо като че ли се поколеба за миг и Перин се възползва от това. Чукът му се стовари в слепоочието на мъжа с такава сила, че стъпалата му се откъснаха от земята, докато падаше. Точно зад него обаче изникна още един, готов да налети и да го промуши с копието си. Изведнъж мъжът изпъшка, зелените му очи над черното було се разшириха от изненада, той се смъкна на колене и погледна през рамо към стоящата зад него Файле. Падна бавно по очи — от гърба му стърчеше дръжка на нож. Перин припряно погледна към третия и видя, че и той се е проснал по очи — от гърба му стърчаха две дървени дръжки на ножове. Ласайл се беше опряла на рамото на Аре-ла и плачеше. Явно беше разбрала, че да убие човек не е толкова лесно.
Алиандре също беше пред тълпата; Мейгдин бе до нея, носеше я висок млад мъж в бяла роба. Но Перин не можеше да откъсне очи от файле. Пусна на земята чука и ножа, прекрачи мъртъвците и я грабна в обятията си. Миризмата й изпълни ноздрите му. Изпълни главата му. Миришеше силно на изгоряло дърво, кой знае защо, ала той все пак усети нейната миризма.
— Толкова дълго сънувах този миг…