Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
— Поне признаваш, че имам власт.
— И очаквам да я използваш, за да предотвратиш смъртта на други от нас. Препоръките не са достатъчни, Сумеко, колкото и настоятелно да препоръчваш. Не са достатъчно.
— Спорът няма да ни доведе доникъде — каза Елейн. — Знам, че сте на ръба. Аз също. — Светлина, три жени, убити с Единствената сила за последните десет дни, бяха предостатъчно, за да изнервят всеки. — Но да се дърлим е най-лошото, което можем да направим. Сумеко, трябва да действаш твърдо. Не ме интересува колко искала някоя Да остава насаме. Никоя не може остава насаме нито за миг. Алайз, Ще ги убедиш. — „Убеждаване“ беше силно казано. Алайз не убеждаваше. Просто очакваше всички да правят каквото каже и те почти винаги го правеха. — Убеди останалите, че Сумеко е права. Двете заед-но трябва да…
Вратата се отвори и влезе Дени; затвори я и се поклони с едната ръка на дръжката на меча, другата — на дългия кривак. Боядисаните с червен лак гръдни брони и щитове, поръбени с бяло, бяха доставени едва предния ден и едрата жена не преставаше да се усмихва, откакто беше взела своите, но сега изглеждаше строга.
— Простете, че ви прекъснах, милейди, но дойде една Айез Седай, настоява да се види с вас. Червена, ако се съди по шалай. Казах й, че сигурно спите, но тя бе готова да влезе и да ви събуди.
Червена. Имаше донесения за поява на Червени в града от време на време, макар и не толкова често като някога — повечето Айез Седай в града ходеха без шаловете си, криеха своите Аджи — но все пак какво можеше да иска една Червена от нея? Всички те със сигурност вече знаеха, че тя е на страната на Егвийн и против Елайда. Освен ако някоя най-сетне не бе решила да й потърси сметка заради сделката с Морския народ.
— Кажи й, че…
Вратата рязко се отвори, блъсна Дени в гърба и я избута настрана. Жената, която нахълта, с извезания на лозници шал, заметнат над лактите й така, че да се набиват на очи дългите червени ресни, беше висока. Можеше да мине за хубава, ако устата й не беше стисната толкова, че пълничките й устни изглеждаха тънки. Роклята й бе толкова тъмна, че можеше да мине за черна, но бледата светлина от светилниците открояваше тъмнопурпурни тонове, а полите бяха обшити с по-светлочервени ивици. Дуара Басаин никога не криеше своята Аджа. Преди време Сумеко и Алайз щяха моментално да скочат и да заприк-лякат пред една Айез Седай, но сега останаха седнали и само я изгледаха. Дени, обикновено спокойна жена, поне външно, се намръщи и заопипва кривака си.
— Приказките, че събираш при себе си дивачки, явно са верни — каза Дуара. — Много жалко. Вие двете си вървете. Искам да поговоря с Елейн насаме. Ако сте разумни, ще си заминете още тази нощ, всяка в различна посока, и ще кажете на всички останали да направят същото. Бялата кула смята за неприемливо дивачки да се събират на едно място. А се знае, че когато Кулата смята нещо за неприемливо, са се разтърсвали тронове.
Сумеко и Алайз не помръднаха. Алайз дори повдигна вежда.
— Те могат да останат — заяви хладно Елейн. Беше прегърнала Силата и чувствата й не подскачаха от една посока в друга. Бяха застинали в леден гняв. — Те са добре дошли тук. Ти, от друга страна… Елайда се опита да ме отвлече, Дуара. Да ме отвлече! Ти можеш да напуснеш.
— Много лошо посрещане, Елейн, след като дойдох в двореца веднага щом пристигнах. След път, толкова тежък за описване, колкото и за изтърпяване. Андор винаги е имал добри отношения с Кулата. Кулата възнамерява да се погрижи да си останат добри. Сигурна ли си, че искаш тези дивачки да чуят всичко, което имам да ти кажа? Е, щом настояваш… — Плъзна се до един от резбованите странични бюфети, сбърчи нос над сребърната кана с козето мляко и си наля чаша тъмно вино, след което се разположи на стола срещу Елейн. Пренебрегна двете Родственички, все едно че бяха престанали да съществуват. — Жената, която те упои, беше наказана, Елейн. Беше набита с камшик пред собствения й дюкян, пред очите на цялото село. — Отпи от виното и зачака реакцията на Елейн.
Тя не отвърна нищо. Много добре знаеше, че Ронде Макура е била наказана заради провала си, а не защото й бе наляла в устата онзи отвратителен чай, но ако го кажеше, това щеше да накара Дуара да се зачуди откъде го знае, а това можеше да доведе до неща, които беше по-добре да си останат скрити.
Мълчанието се проточи и най-сетне Дуара продължи:
— Трябва да знаеш, че Бялата кула много държи ти да седнеш на Лъвския трон. За да се постигне това, Елайда ме изпрати да бъда твоя съветничка.
Въпреки волята си Елейн се изсмя. Елайда я е изпратила за нейна съветничка? Беше нелепо!